Интервю на Анита Ангелова с актрисата Албена Павлова за спектакъла „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт с режисьор Стоян Радев, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, част от българската селекция и програма „Шоукейс“.

Вашата героиня в „Майка Кураж“ се опитва да управлява съдбата си чрез търговията и инстинкта за оцеляване, но плаща непоносимата цена на личните си загуби. Според вас жертва ли е тя на обстоятелствата или творец на собствената си трагедия?

Самата аз вярвам, че истината е някъде по средата. Не съм склонна да приема удобното оправдание „аз съм жертва на съдбата“, защото чрез него могат да бъдат оправдани много злодеяния, а това не може да се случи без нашето доброволно участие. Така че Майка Кураж е едновременно жертва и творец на собствената си съдба. Това е един омагьосан кръг, от който, като се замислим в по-широк мащаб, всички ние се опитваме да се измъкнем.

Постановката впечатлява със силното си ансамблово присъствие и ясно режисьорско виждане. Как протече творческият процес с екипа? Какво ви даде работата със Стоян Радев?

Благодаря, че оценявате и отдавате признание на ансамбъла, защото аз неведнъж съм казвала на моите колеги – всички играем „Майка Кураж“. Няма как един актьор сам да се изправи срещу толкова могъщ текст, толкова огромна тема, и да се справи без партньорството на всеки от актьорите на сцената. За мен това е съществен ключ към успеха на едно представление – екипността. Мисля, че при нас се получи и безкрайно съм щастлива.

Всичко протече в дух на свобода, доверие и изключителна лекота – това е единственото, което проработва за моята актьорска природа. Не сме работили смазани от чувство за отговорност и от мисълта какво огромно нещо ни предстои. В някои моменти искрено съм се забавлявала, забравяла съм пред какво съм изправена. Когато не съм натоварена с чувство за отговорност, съм най-продуктивна. И това стана възможно благодарение на Стоян Радев, който предоставя на актьорите пълна свобода, за да могат да развихрят въображението си. Имахме един много лек, много радостен, неусетен репетиционен процес, никой от нас не искаше то да приключва. И това не са клишета – това е самата истина. Актьорът е свикнал да се вълнува силно, когато премиерата наближава. При нас вълнението беше двузначно – от една страна се радвахме, че предстоят срещите ни с публиката и ще проверим пътя, по който сме тръгнали, а от друга страна знаехме, че това ще е краят на срещите ни със Стоян и на репетициите, които бяха невероятна хранителна среда за актьорската душа.

В спектакъла се наблюдава силна иронична линия, която провокира и смях, и горчивина. Какво е значението на хумора в представяне на една толкова сурова реалност и как той ви помогна да доближите образа и до публиката?

Ключов момент беше още в началото, когато Стоян се изправи пред нас на репетиция и каза: „Колеги, Брехт, когото познаваме с назидателния тон, с дидактиката, с плакатността на тезата, в съвремието ни е невъзможен. Съвременният човек не понася някой да му размахва пръст и да го поучава. Той изисква да бъде подтикнат чрез лекота и забавление да се срещне с много сериозните теми. В крайна сметка, това по никакъв начин не противоречи на живота, който е изпъстрен едновременно с смешното и тъжното. Затова мисля, че Стоян предложи един невероятно работещ ключ. Вярвам, че това е един от отговорите защо публиката безусловно приема представлението и се закача за темата. Според мен успява да я преработи по един ненатоварващ и в същото време освобождаващ начин.

Как ролята на Майка Кураж повлия върху личната Ви гледна точка за цената на компромисите, които правим? Случва ли се театърът да бъде не просто огледало, а и катализатор за вътрешна трансформация у актьора?

Ще кажа, че театърът – независимо с какво заглавие си се захванал – е наистина средство за трансформация на актьора. Фактът, че се поставяш на мястото на някой друг, вече те променя, обогатява, умилостивява. Прави те много по-приемащ, по-разбиращ, по-гъвкав в личните ти житейски ситуации, защото ти вече някак си го отиграл през героя. В някакъв момент си го преживял, и по този начин е много по-лесно да смириш две противоположни гледни точки.

А що се отнася до темата за компромиса, която „Майка Кураж и нейните деца“ поставя, пиесата затвърди отношението ми към него. Ние често изключително удобно и почти саможертвено приемаме да правим компромиси в името на някаква благородна цел и кауза. Но накрая, след като сме се примирявали твърде много, установяваме, че сме изгубили себе си по този горчив път. Не казвам, че човек трябва да е безкомпромисен или безмилостен, но има неща, с които наистина не бива да се прави компромис. Независимо какво ще ни струва, трябва да ги отстояваме и да застанем зад тях.

Какво място заема подобно заглавие в афиша на Сатиричен театър „Алеко Константинов“?

Както каза Стоян на една от репетициите, наричат „Майка Кураж“ „женския Хамлет“. Каквото място заема Хамлет в афиша на всеки театър, същото място се полага и на „Майка Кураж и нейните деца“. Сатиричният театър не прави изключение и мисля, че с гордост включва това заглавие в репертоара си и го отстоява. В крайна сметка, „Майка Кураж“ е сатира – политическа, антивоенна сатира. Така че къде другаде това заглавие би стояло по-гордо и по-уместно, ако не именно в Сатирата! Мисля, че всички много се гордеем и сме щастливи, че това се случи точно на нашата сцена и по начина, по който се случи. Абсолютно всеки има принос за успеха на представлението – както актьорите на сцената, така и хората зад кулисите, които невидимо служат на театъра. Наистина, в това заглавие се сублимира цялата любов, всеотдайност и талант на целия екип на Сатиричния театър.

Гледайте „Майка Кураж и нейните деца“ на 6 юни от 19:00 ч., Драматичен театър – Основна сцена.