„Без кръв“ – за прошката като спасение

Гергана Арнаудова, актриса

Спектакълът е емоционална, чувствена, красива експлозия от визия, музика и тишина. Прекрасна актьорска игра, силен текст и пир на сетивата.

Калин Вельов, музикант

Очарован съм от спектакъла. Впечатлен. Въздействието на спектакъла беше изключително силно и мисля, че основна роля за това има музиката и живото ѝ изпълнение. Тя не беше просто фон – музиката беше равноправен участник в действието. Беше силна, интегрирана и дълбоко свързана с танца и актьорската игра. Усещането за цялост беше толкова мощно, че оставя следа – замисляш се, усещаш емоцията дълго след края.

Мисля, че дълго време ще се връщам към отделни сцени от представлението, към музиката, към усещането. Връзката между отделните елементи – думи, актьорска игра, танц и музика – беше не просто силна, тя беше органична. Да комбинираш всички елементи по този начин, с такъв ефект върху публиката, не се случва често. И най-важното: всичко е на живо – пред теб и сега.. Това според мен засилва въздействието.

Диана Добрева успява да излезе извън рамките, извън стереотипите – и това е наистина силно. Танцът и актьорската игра бяха преплетени така, че се питах дали резултатът е плод на огромен труд или на най-вече на изключителен талант. Надявам се да е и двете – защото ако това се постига само с репетиции, значи е изисквало нечовешки усилия. Но крайният резултат е безспорно въздействащ.

Анита Ангелова, театровед

Режисьорът Диана Добрева за пореден път поставя творба на италиански автор Алесандро Барико. След големия успех на „Коприна“, тя поема дългия път към „Без кръв“. Спектакълът вплита сърцата на екипите на Пловдивския драматичен театър и Драматичен театър – Велес, Северна Македония, и е финален етап от двугодишния проект „Манифест“.

В последните години Диана Добрева се утвърди като една от най-популярните режисьорки в българския театър, която създава мащабни и визуално въздействащи спектакли. С „Без кръв“ тя отново доказва, че притежава силна интуиция за сценична поезия и дълбока човешка болка. Въпреки сложността на текста, в свои изказвания Добрева описва преминатия творчески процес като лек, зареден с енергия, вяра и творчески устрем – знак, че на сцената се е родило не просто представление, а произведение, което носи потенциала да се превърне в споделено преживяване между артисти и публика.

„Без кръв“ преплита поетичен театър, жива музика, кинематографичен ритъм и хореография. Симбиозата е не просто творческа – тя е културна, човешка и емоционална. Един от най-силните елементи в „Без кръв“ е музиката – не като фон, а като жив, дишащ участник в сценичното действие. Сашко Костов и Явор Карагитлиев изграждат звуков свят, който не просто съпровожда, а реагира – на всяка реплика, пауза, поглед. Музиката се изпълнява на живо и се ражда заедно със спектакъла, превръщайки се в пълноправен персонаж. Костов не акомпанира, а съпреживява – в синхрон с актьорите, с ритъма и дишането на сцената. Именно това придава на постановката органичност и рядка емоционална цялост. На места в спектакъла обаче има някои нелогичните драматургични решения, които разкъсват сюжетната линия и действието пропада в пропаст, опитвайки се чрез езика на тялото да се измъкне. По този начин разказът става протяжен и се отдалечава от своята основна линия.

В свят, раздиран от конфликти и разделения, творческият екип избира да постави в центъра не омразата, а възможността за милост. Любовта, състраданието и прошката не звучат тук като абстракции, а като реален път – труден, но необходим. Добрева и актьорите не морализират, не назидават – те оставят изкуството да говори вместо тях. Когато музиката говори, танцът разказва, героите достигат до едно от най-трудните емоционални преживявания в човешката душа – прошката.

Leave a Reply

Your email address will not be published.