Мира Тодорова: От интимното към глобалното

Помолихме театроведа Мира Тодорова да сподели своето мнение за спектакъла „Дишай“, който тя съпоставя и с „Това не го казвай!“.

„Дишай“ е много интимно, нежно и чувствително представление, но едновременно и тревожно. Разказва за двама души – средна класа, образовани, политически и социално ангажирани, които правят опити да навигират животите си между индивидуалните си, егоистични претенции. Те се лутат, търсейки отговори на въпросите – какво означава да са добри хора, какво ще им причини едно новородено дете, могат ли да съжителстват заедно и могат ли изобщо да оцелеят в този така сложен свят, който винаги е на ръба на катаклизма. Въпреки предизвикателствата, двамата се опитват да намерят път както към себе си, така и към другия и към света. Този спектакъл е едно пътешествие от интимното към голямото и от голямото към интимното.

Откривам много прилики между „Дишай“ и вчерашното представление на Явор Гърдев („Това не го казвай!“) по текста на Саломе Льолуш. И в двата случая ние наблюдаваме либерална, образована двойка, която се опитва да бъде коректна към заобикалящия свят – и социално, и политически. В същото време те изпитват трудности да изградят собствената си връзка и тази със себе си, защото се влияят от други обстоятелства. Гледайки как тези хора търсят смисъл за себе си и за света във все по-сложни ситуации, ми става мило за тях, но и изпитвам емпатия и съчувствие. Светът се е превърнал в сложно място за живеене.

И двата текста бяха прочетени и поставени по изключително интелигентен начин с много изчистени актьорски присъствия, които запазват документалност на театралния език. Те са нормални хора като всички нас и тяхното присъствие, с всичките тези проблеми, но и радости,  е ключът към един обмен на емоции и мисли, когато гледаме тези спектакли.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.