Днес, 4 юни, започва специалната програма “Шоукейс” на фестивала. Тя представя съвременни форми в театъра и танца, като отправя и специална покана към международни гости-професионалисти да се запознаят с новите развитие в българския театрален пейзаж. Само на 4 юни от 20:45 ч. ще можете да гледате танцовото представление “FLAPSƎ” на хореографа Живко Желязков, артистичен директор на Derida Company. Той е носител на наградата „Икар“ 2017 за съвременен танц и пърформанс, а през 2018 г. се нарежда сред топ 20-те хореографи в селекцията на европейската платформа за съвременен танц Aerowaves с представлението „F63.9“. Представяме ви интервю с него за “FLAPSƎ”.
Разкажи повече за работния ви процес по “FLAPSƎ”. Естетиката му напомня на естетиката на японския танц буто. Търсена ли е тази препратка?
Както при повечето ми проекти, при “FLAPSƎ” работният процес започна като изследване. Отделихме доста време в разговори за темата на представлението и основните елементи в изграждането на цялостната концепция. Така стигнахме до заключението, че тук се интересуваме от достигането до едно състояние, в което мисълта е максимално освободена. Търсихме различни стратегии за изчистване на всички усещания за време и визуално ориентиране в пространството и за навлизане в съноподобно състояние. Доближаването до естетиката на буто не е било търсено съзнателно.
Във “FLAPSƎ” тялото на изпълнителя като че ли преминава границата на „живото“ и присъства и като скулптура, инсталация.
Да, тялото като че ли преминава границата на „живото”. Гравитацията е под непрекъснато овладяване, а контактът с другото тяло прави възможно достигането до позиции, които изчистват всякакви хипотези за това къде и по какъв начин е разположено то.
В различни интервюта разказваш за историята на заглавието “FLAPSƎ”, което е комбинация от английските думи, означаващи размахване на криле (flaps) и въздушно течение (lapse). То е като колажен образ за конкретен полет в паметта, който изпълнителите извършват вътре в себе си, със затворени очи. Бихте ли разказал повече за това специфично качество и състояние? По какъв начин работи с танцьорите, за да го дестилираш?
Да, “FLAPSƎ” е полет на мисълта, пътуване във времето, среща със спомените и бягство от тях, а движението е резултат предимно от вътрешен процес. Затова и беше важно да игнорираме максимално външните фактори, така че да не задават предпоставка за реакция. Репетициите преминаха в изолация от шум и дневна светлина. Използвахме минималистична звукова среда, която да не ангажира съзнанието на артистите, а напротив – да го освобождава и да пренасочва вниманието от външната среда към вътрешния свят, където да бъде валидизирана нова реалност.
Разкажи повече за колаборацията си с музиканта Иван Шопов. Какво беше водещото в създаването на звуковата среда за представлението?
С Иван Шопов общуваме по-малко думи и с повече усещане за и в процеса. Провокацията е двустранна. От една страна, идеите за звуковата среда се раждат от случващото се, което Иван наблюдава, а от друга – звукови елементи, които той подава, задават нови посоки в представлението.
Въпросите зададе Елена Ангелова