Актьорите Радина Кърджилова и Владимир Карамазов споделят за работата си върху представлението “Танцът Делхи” от Иван Вирипаев с режисьор Галин Стоев. Последна възможност да гледате спектакъла на Международния театрален фестивал “Варненско лято” на 4 юни от 18 ч., Драматичен театър – Основна сцена. “Танцът Делхи” е част от фестивалната българска селекция и програмата “Шоукейс”.
Радина Кърджилова: „Танцът Делхи“ е истински и дълбок

За вас „Танцът Делхи“ е първа съвместна работа с режисьора Галин Стоев, както и ваш дебют на сцената на Народния театър. Разкажете ни малко повече за работния процес, през който преминахте, заедно с вашите колеги.
Имаше свобода, разбирателство, смях… Репетициите остават наистина най-хубавият ми спомен. За мен срещата с Галин и останалите актьори беше мечта. Усещах голямо напрежение, тъй като това беше моят дебют на сцената на Народния театър. Но Галин е от онези режисьори, които те оставят сам с актьорската ти природа, дава ти възможност да потъваш все по- дълбоко и по-дълбоко в материята. Текстът е изключително истински и дълбок, разрушителен в силата си. Сблъсъкът между смъртта и живота, който се стоварва на публиката, понякога е трудно поносим.
Имахте възможност да представите спектакъла и пред френска публика на сцената на Националния театър в Тулуза. Какво беше усещането?
Вълнуващо. Репетирахме много заради езиковата бариера, имаше субтитри и текстът трябваше да се произнася по-бавно, но без да изгубваме енергията. Упражнение, което беше ценно за мен. Френската публика прие спектакъла добре, салонът беше пълен. След края на спектакъла имахме възможността да се срещнем с някои от зрителите.
Владимир Карамазов: Мечтая да стана свидетел на нещо толкова покъртително като танца Делхи
Сн. Гергана ДамяноваС какво процесът в „Танцът Делхи“ беше интересен и нов за вас?
Интересни за мен бях режисьорът Галин Стоев, с когото никога не съм работил досега, и пиесата на Иван Вирипаев. В началото тя ми беше абстрактна, но в процеса на работа се превърна в един от най-важните и мъдри текстове, над които съм работил. Темите, които засяга, са много важни и отразяват неща, над които разсъждавам в моя живот. Открих много отговори като човек и дори мога да кажа, че текстът ме успокои за някои неща.
В представлението публиката ви вижда както на сцената, така и върху голям екран – няколко камери непрестанно проследяват всичко случващо се. Това усложнява ли актьорската ви задача?
Всяко изиграване на тази постановка е голямо и трудно актьорско преживяване и най-вече сериозна работа за достигане. Тези камери направиха така, че ние не можем технически да изиграем емоционалните състояния. Камерите като строг измервател на истинността стоят там и снимат лицата ни в крупен план. Няма как да излъжеш. На голяма сцена принципно това е възможно, благодарение на мащаба й и ние, актьорите, сме дребни фигури върху нея. Хората не могат да видят лицето в детайл. Но тук всичко се вижда, а и за да е още по-трудно, имаме право само на един дубъл (за разлика от киното). За да направиш всичко това истинско, трябва много сериозна концентрация.
Чувствали ли сте се някога като вашия герой Андрей – толкова необяснимо поразен от „танца Делхи“?
Не, но си мечтая да стана свидетел на нещо толкова покъртително, какъвто е този танц, то да преобърне живота ми с главата надолу, да ми даде отговори, да ме фиксира и да ми покаже, че болката и ужасът не съществуват, че съществува само красотата.
Кое беше основното предизвикателство за вас в това представление?
Боравенето с темата за смъртта. И най-вече как всеки път да се достига до тези емоционални състояния от веднъж и то на всяко представление. Това е най-трудното нещо което съм правил в театъра. Благодарение на тази роля научих нови неща за мен като актьор и превзех нови територии.
Въпросите зададе Сияна Недялкова
Награда „Икар“ 2018 за режисура (Галин Стоев), за водеща женска роля (Радина Кърджилова), за поддържаща женска роля (София Бобчева) и за сценография (Никола Тороманов)
Номинация за наградата „Икар“ 2018 за водеща женска роля (Радена Вълканова) и за майсторско техническо осъществяване
Номинация за наградата „Аскеер“ 2018 за режисура (Галин Стоев) и за най-добро представление