За живота на жената, вдъхновила едни от най-големите творци на своето време – Лъчезар Йорданов разговаря с Петя Ангелова, актриса в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, за ролята ѝ на Алма Малер в едноименната постановка на Деян Пройковски по текст на Сашо Димоски, част от основната програма на фестивала.

Коя е Алма Малер – музата на велики мъже–творци или жената с неосъществената мечта да бъде композитор?

Алма Малер е изключителна личност, около която се събират едни от най-големите имена на европейската култура в началото на ХХ век. Тя не е просто муза, а е била изключително високо музикално образована и ерудирана жена, която се е движила във водещи културни, социални и артистични кръгове на своето време. Алма Малер е била като събирателен център, в който се пресичат големи имена. Тук говорим за композитора Густав Малер, както и за Оскар Кокошка, който е впечатляващ с неговата живопис. Тяхната връзка изключително силно повлиява върху творчеството му. Една от най-големите му творби е „Невестата на вятъра“, в която говори точно за тяхната изключителна, бурна и страстна връзка. Освен муза и вдъхновителка, Алма Малер е била много ерудирана и харизматична личност, която се е борила за равнопоставеност. Нещо, което е било изключително трудно по нейно време, защото всички знаем, че знак за добро възпитание за една жена е било колко добре може да пее, да владее музикален инструмент или да рисува, но да бъде призната, това е било изключително трудно.

Невъзможно е да разграничим нейните лични взаимоотношения и професионалните ѝ цели, защото те се преплитат и са едно цяло. Когато градихме персонажа в спектакъла, нямаше нещо, което поставихме като доминанта. В чисто човешки аспект много ме впечатли нейната устойчивост – как успяваш да устоиш и да надмогнеш преживявания като разочарование, болка, скръб, творческа неудовлетвореност, житейските разминавания. Как успяваш да съхраниш себе си и да продължиш да живееш, защото наистина тя не е от хората, които живеят праволинейно, събрано и тихичко. Напротив, всичко при нея е с огромен мащаб. Всичко при тази жена е един голям взрив.

Познавате се с режисьора Деян Пройковски още от студентските години. Улесни ли това работата или напротив – доведе до по-високи изисквания?

С Деян срещата ни беше много интересна, защото ние сме от един випуск в НАТФИЗ, но не сме имали никога някаква творческа или пък житейска биография и не се бяхме виждали 20 години. Той ми гласува огромно доверие, защото тази роля е нещо много голямо, много плашещо, бих казала. И мога само да кажа „Благодаря!“, нищо друго. Като режисьор той беше изключително точен, подготвен, знаеше към какво се стреми и какво иска да види на финала като резултат. Целият процес бе изключително спокоен. Резултатът беше взрив, а самият процес в противоположност на това – изключително тих и спокоен. Дори прекалено комфортен… И в някакъв момент си казваш: той защо е толкова спокоен за всичко? Като актьори ние винаги сме свикнали да преминаваме през някакви катаклизми, дори като общуване, като взаимоотношения. Но тук всичко беше много човешко, много хубаво. Той успя да направи спектакъл за една личност, която вървейки по пътя си, не бива да се поддава на никакви провокации, на никакви сътресения, които може да поднесе живота. Трябва да умее да намери мотивацията си и това за мен беше много важно.

След срещата си с Алма Малер на сцената смятате ли, че тя е била жертва на времето си или умел играч в едни сложни времена?

Разбира се, че има момент в биографията ѝ, включен в спектакъла, когато се свалят картите на масата и Малер казва: „Или си моя съпруга, или си композитор; или стоиш вкъщи и си перфектната домакиня, или продължаваш да твориш. Няма как да бъдем двама композитори в една къща“. Каквото и да означава това. За мен тя не се е отказала, тя е продължила да се бори, продължила е да бъде притегателен център на един от най-великите мъже, основоположник на школи, на течения, на какво ли не в тази епоха. След смъртта на Густав, Алма Малер десетилетия наред работи върху това да съхрани историята им, да съхрани писма, ръкописи. Дори приживе тя му помага и те заедно преписват и обработват композиции. Тя е имала съзнание на едно друго интелектуално и духовно ниво. В нейния образ има от всичко. Много е трудно да кажеш, че само това или само другото. Някак всичко е баланс.

Сещам се, че в едно свое интервю Деян беше казал, че може да постави знак за равенство между такъв образ като Алма Малер и Хамлет. Говорим за такива измерения, за такъв мащаб. Вярвам в това, че успявам, интерпретирайки тази жена, да съм проводник на това нещо. Искрено вярвам, че съм успяла. Защото тук става въпрос за много голям мащаб на живеене. Дори понякога си казвам, че не знам как се прави. Не знам как толкова пъти можеш да се върнеш от начало, да събереш себе си и да продължиш. Как може да преживееш любов, развод, разочарование, смърт на дете. Всичко това в несигурни времена, изпълнени с болести, войни, нацизъм, бягство. Да заминеш за Америка и там отново да събереш в дома си нови културни и артистични кръгове. До края на живота си тя успява да бъде активна и да бъде действаща. Това биха били толкова много животи за един обикновен човек. Всякакви животи, събрани на едно място. Това е впечатляващото за мен.