„Определено мога да кажа, че моите фаворитите от международната програма и от шоукейса на тазгодишното издание на театралния фестивал „Варненско лято“ са „Бурята“ с режисьор Виктор Бодо, „Триптих“ на балет „Арабеск“ и „Илюзии“ на режисьора Галин Стоев“, споделя Хандан Сайта. Тя е театрален критик, преводач, организатор на фестивала TheatreIST в Истанбул, Турция. Благовест Асенов събра впечатленията ѝ от фестивалната програма. 

Определено мога да кажа, че моите фаворитите от международната програма и от шоукейса на тазгодишното издание на театралния фестивал „Варненско лято“ са „Бурята“ с режисьор Виктор Бодо, „Триптих“ на балет „Арабеск“ и „Илюзии“ на режисьора Галин Стоев.

Много ми хареса текстът на „Илюзии“, написан от Иван Вирипаев! Иска ми се да се свържа с автора и да уреда превеждането му на турски! Много ми допадна чувството му за хумор! Нали знаете, когато идвате на Балканите, трябва да сте подготвени да гледате силно драматични спектакли, чиято тема често е войната или някаква типична семейна трагедия, каквато видяхме в „Албион“ на Зафир Раджаб. За мен винаги е интересно да наблюдавам това явление не само в България, но и в други балкански страни. Изглежда тук хората предпочитат Достоевски пред Чехов, ако разбирате какво имам предвид. А сега  ние гледахме и две постановки по Достоевски – моноспектакъла „Викове от подземието“ с режисьор Стоян Радев и „Лицето на ближния“ на Маргарита Младенова. Затова след тях спектакълът „Илюзии“ ми подейства много силно – накара ме отново да се почувствам леко и ведро.

„Бурята“ на Бодо, от друга страна, беше изпълнена с ирония и комични мотиви – много ми хареса.

А „Триптих“ на балет „Арабеск“ беше изключително красив в художествено, техническо и философско отношение. Гледах го с истинска наслада и много ми хареса.

Мога да се спра по-подробно и на спектакъла „Албион“ Той може да се определи като „фалшив Чехов“. Създателите му са вложили много средства в сценографията, но не я използват достатъчно функционално. В началото тя придобиваше някакъв смисъл, но в хода на представлението можеше да я използват по по-находчив начин. Гласът на главната актриса също беше постоянно висок и напрегнат, сякаш през цялото време тя беше нащрек за нещо. Опитвали са се да създадат нещо впечатляващо, но резултатът не достига нивото на амбицията.

Това, което наистина ми достави огромно удоволствие, беше срещата на международните гости от шоукейса.  Мисля, че датата, която организаторите бяха избрали за нея, беше много подходяща – тя беше по средата на шоукейса и почти всички присъстваха. Така имахме възможност да се срещнем и да се опознаем. Вече бяхме гледали част от спектаклите, предстояха и още, така че имаше достатъчно теми за разговор както за видяното, така и за това, което ни очакваше. Хареса ми така добре подбраният момент. 

 Оценявам и „Викове от подземието“. Спрях да чета субтитрите по средата на представлението, защото се сменяха твърде бързо. За мое щастие познавах произведението, а актьорът Йордан Ръсин допринесе много със своя талант. Той е изключителен актьор. Беше удоволствие да го гледам. За мен винаги е трудно да гледам моноспектакъл, особено като този – без почти нищо на сцената освен микрофон и стол. И въпреки че не четях текста, той успя изцяло да задържи вниманието ми.

Това са общите ми впечатления. Благодаря за възможността да гледам тези спектакли.