Лоран Ланглоа е културен мениджър от Белгия, директор на LANGLOIS4MUSIC и гост на фестивала. Той споделя пред Мария Ибришимова впечатления от спектакъла „Илюзии“ от Иван Вирипаев с режисьор Галин Стоев, компания SPUNK (Тулуза, Франция), част от международната селекция.
Г-н Ланглоа, за първи път ли сте на Международния театрален фестивал „Варненско лято“?
Да, за първи път съм във Варна, макар че не е първото ми посещение в България. Преди години започнах да работя с Веселин Димов и екипа на центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София. Живея в Белгия и работата ми е свързана с това да създавам връзки между артисти, публики и продуценти в различни европейски държави.
В миналото съм бил директор на фестивал, на опера и на симфоничен оркестър, а през последните десет години развивам собствена организация, чрез която откривам нови проекти и подпомагам срещите между артисти и международни партньори.
За съжаление пристигнах почти в края на фестивала, но познавам директора Николай Йорданов от години и ми беше важно да бъда тук. Винаги е интересно да се срещаш с професионалисти от различни държави, да откриваш нови спектакли и да поддържаш международните контакти, които правят подобни фестивали толкова ценни.
Вече сме в предпоследния ден на фестивала. Кой от спектаклите, които успяхте да видите, ви направи най-голямо впечатление?
Това определено е спектакълът „Илюзии“. Бях истински изненадан от него, защото не познавах автора преди това. За мен това беше истинско откритие. В началото зрителят попада в привидно позната ситуация – вижда двойки, човешки взаимоотношения и си мисли, че знае накъде ще тръгне историята. Постепенно обаче започват да се разкриват пластове ирония, хумор и неочаквани обрати.
Това, което особено ми хареса, беше начинът, по който текстът се развива чрез своеобразен „пинг-понг“ между персонажите. По някакъв начин спектакълът ми напомни за филмите на Ерик Ромер – интелигентни, фини и изградени около човешките отношения.
Младите актьори бяха великолепни. Личеше си колко добре работят заедно и колко голямо удоволствие изпитват от самата игра на сцената. Това създаваше особена лекота и достоверност.-
Признавам, че обикновено съм по-близо до танца и музиката, отколкото до драматичния театър. Понякога в театъра ми се случва да усещам известна неискреност – сякаш актьорите не вярват напълно на думите, които произнасят. Тук обаче не беше така. Напротив – всичко изглеждаше напълно естествено и истинско.
Спектакълът толкова силно ме заинтригува, че когато се върна в Белгия, възнамерявам да потърся и прочета произведения на автора. Харесва ми тази сложна смес от ирония, хумор и дълбоко разбиране за човешката природа.