Театроведът Ина Божидарова за спектаклите „Триптих“ и „Behind you“ на балет „Арабеск“.
Спектакълът „Триптих“ ми направи най-силно впечатление с неговата цялостност. Той е структуриран като едно цяло, независимо че е съставен от три отделни части, които водят самостойно съществуване. Тръгвайки от четирите мъжки фигури в INFINITY на Ангелина Гаврилова, които ту се свързват в едно, ту се разпадат в своя стремеж към покой, ние наблюдаваме едно изключително любопитно търсене не само в хореографски аспект. Музиката сама по себе си предразполагаше към своеобразен устрем на духа, носеше усещане за особено проникновение, което пролича и в танцовата техника. Символът на Луната, чиято светлина сменяше цвета си – ту смразяващо синя, ту горещо червена – оказва влияние не само върху идеята за вътрешна промяна и извървян път към желания покой. Тя оформя и любопитен мост със следващата част Mare Crisium на Аршак Галумян. Дори и ефирните костюми на женския състав в своите пастелни цветове придаваха мекота и подчертаваха женската енергия, с която Луната се обвързва. И въпреки че те бяха много ефирни, в същото време сцената имаше съвсем друг заряд – избухваше онази нерафинирана женска енергия, която идва от земята, от архетипа, от ритуала, но това се случваше с постъпателна градация. Въобще, едно богато разнообразие на женските проявления, които Луната провокира – освен любовта, нежността, силната емоционалност, която една жена носи, се отприщва и ирационалното, дори вещерското, което лунната светлина събужда, за да се стигне до прекрасно изпълнената вакханалия накрая.
И макар и след кратък антракт, третата част PART OF… на Филип Миланов по някакъв начин застъпи, като започна с една голяма тълпа, която отново търсеше варианти на идентичност. И тук светлината отново играеше голяма роля, за да подчертае това тръгване от общото, от сигурното към все по-постепенното отделяне на човека в самотата, в самия себе си. И изследването на тази двойнственост в самия себе си, посредством разминаването на телата, а и при останалите две части, всъщност показва красотата и силното въздействие на съвременния танц. Прекрасна хореография, разкрепостяваща тялото, за да изрази то емоции, които думите не могат, но в същото време да запази изяществото на движенията.
В спектакъла „Behind you“ аз определено виждам една нова тенденция в работата на балет„Арабеск“, търсене на нови пътища. В това отношение може би е важно да споменем, че това соло първо е създадено на независимата сцена, след което се превръща в част от репертоара на „Арабеск“. Хореографията на Филип Миланов е концептуално изградена – има категоричен разказ, който се чете през тялото на невероятната изпълнителка Елизабет Якимова. То тръгва сякаш от нищото, сякаш се ражда не от пепелта, ами дори от тъмното, несъзнаваното, от една лава, една маса, за да излезе в този свят и да осъзнае телесността си. А и постепенно да се сблъска с нещото извън нея, именно този реален свят, в който трябва да намери мястото си. И така това тяло минава през битки, гласове от миналото, за да стане тази осъзнатост все по-ясна. Сблъсъкът довежда до това осъзнаване, това приемане. Разбира се, не безболезнено и не без последици. Малката кутия, с чието съдържание – черна течност – изпълнителката се покри по някакъв начин я помири със своето вътрешно аз. Но изразът на всички перипетии, всички демони, с които трябваше да се справи само посредством пластиката – това е водещото. Наистина впечатляващ контрол над тялото, което умело превежда емоции и чувства на движенчески език.
Благовест Асенов изготви публикацията.