Театроведът Камелия Николова и сценографът Розина Макавеева за спектакъла на Виктор Бодо „Бурята“ от Уилям Шекспир, продукция на Театър „Арон Тамаши“ от Сфънту Георге, Румъния – част от международната програма на фестивала.

Камелия Николова, театровед 

Виктор Бодо е много интересен режисьор. Гледала съм доста негови спектакли и очаквах с голямо любопитство неговата интерпретация на „Бурята“, тъй като тази пиеса винаги носи сериозни предизвикателства. Гледала съм спектакъла в рамките на Националния театрален фестивал в Букурещ, а сега имах възможност да го видя и тук. Първо, много се зарадвах, че е включен в програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. И, разбира се, когато човек е гледал едно представление в различни контексти, неизбежно прави сравнения. Мисля, че представлението във Варна премина много енергично и ударно. Що се отнася до самата интерпретация, смятам, че това е много силен, любопитен и съвременен прочит на „Бурята“ от Виктор Бодо. Той поставя много ясен акцент върху човека и неговия дух, върху начина, по който човек преживява живота си и се стреми да освободи душата си от обсесиите, травмите и болките, които носи в себе си. В спектакъла има много интересни линии и няма как да проследим всички. На мен особено силно впечатление ми направи линията на човека, който си въобразява света, въобразява своето отмъщение и своята реабилитация, който пише, създава и изгражда собствената си реалност. Просперо е представен като фигура на границата между човек, който измисля свят, в който преживява своите желания, страхове и възмездия, и творец – писател, автор, който гради една общочовешка история. А всички ние се вълнуваме именно от подобни истории. Затова смятам, че „Бурята“ е едно много силно и много любопитно представление, както и една наистина актуална интерпретация на Виктор Бодо.

Розина Макавеева, сценограф

В този спектакъл на Виктор Бодо не мога да отделя визуалната среда от цялостното решение и това е много ценно. Защото ако отделя вниманието си или акцентирам върху някакъв отделен компонент, това означава, че нещо друго не ми е достигало. Това е един много зрелищен, визуален спектакъл, който ме накара веднага да повярвам в „Бурята“ и да потъна в Шекспировата история за Просперо, който в края намира сили да прости на тези, които са го наранили. 

Това е спектакъл, който буквално те поглъща. Режисьорското решение бе изключително любопитно. Музикалните фрагменти и това постоянно придърпване, връщане към реалността, към действителността и към съвремието за мен бяха привлекателни и любопитни. Едно непрекъснато излизане от образа и постоянно взаимодействие с мен като част от публиката.  

За мен ,,Бурята” е изключително любопитен спектакъл, изпълнен от талантливи актьори, с невероятни музикални изпълнения и силно присъствие на сцената.