Театроведът Зорница Каменова за спектаклите „Лазарица“ от Йордан Радичков с режисьор Боян Иванов (Драматичен театър – Русе) и „Когато розите танцуват“ от Валери Петров с режисьор Николай Урумов (Сатиричен театър).
Ще започна с това, че ми прави силно впечатление как публиката посреща спектаклите тази година – с откритост, с радост, с искрено забавление и интерес. Усеща се, че това вече е публика, възпитавана години наред; публика, която очаква театралния фестивал „Варненско лято“ с нетърпение и с особено внимание.
От всичко, което гледах досега между 2 и 5 юни, бих откроила най-вече две български представления, свързани с българската класика – „Лазарица“ и „Когато розите танцуват“. Те стоят в два различни полюса на естетическото преживяване, но и двете по свой начин показват колко живо може да звучи класиката днес.
„Лазарица“ ме изненада изключително приятно. Спектакълът представя един много минималистичен и съвременен прочит на Радичковата история и доказва, че в класиката – независимо колко интерпретации вече са натрупани върху нея – винаги може да се намери нещо различно. Режисьорът е успял да открие своя собствен път към текста, без да го отдалечава от зрителя, а напротив – така, че той да ни докосне по нов начин.
В този спектакъл звуците са главният образ. Историята на Лазар, притчата за неговия живот, е разказана като общуване с природата: с природните звуци, с птиците, с гласа, с интонацията, с всичко онова, което изгражда един свят, без той да бъде показван буквално. Това е едновременно високо технологично представление и в същото време много въздействащо. Въздействието се постига чрез звуковата партитура, през гласа и през начина, по който представлението създава усещане за присъствие на природата.
„Когато розите танцуват“, от своя страна, успява по много неочакван начин да възроди една поетична атмосфера на най-искрено, най-чисто, феерично любовно докосване. Спектакълът създава друг тип преживяване – по-пищно, по-чувствено, с много въздействаща сценична среда на Марина Райчинова и, разбира се, с брилянтното присъствие на Боян Арсов.
Публикацията изготви Жаклин Добрева.