Балет „Арабеск“ се завръща на Международния театрален фестивал с програмата „Триптих“, която обединява съвременни танцови миниатюри на хореографите Ангелина Гаврилова, Аршак Галумян (Щаатсбалет Берлин) и Филип Миланов. Жаклин Добрева разговаря с Ангелина Гаврилова, от този сезон артистичен директор на танцовата компания, за идеята зад продукцията.
Вие имате дълъг път в Балет „Арабеск“ – като танцьор, хореограф, репетитор, а вече и като артистичен директор. Как тези различни позиции промениха начина, по който мислите тялото на сцената?
Нямам фундаментална промяна в начина си на мислене за тялото на сцената. Мога да отбележа, че като танцьор съм обръщала внимание най-вече на собственото си тяло – в стремежа си да пресъздам максимално добре хореографския текст, идеята и усещанията на автора.
Като хореограф за мен телата на танцьорите са изразното средство и материята, с която си служа, за да предам мислите си. Като репетитор и директор се стремя танцьорите да бъдат в максимално добра физическа форма и концентрация, да се чувстват добре и да творят.
Но всичко може да се сведе до едно – тялото е начинът, по който комуникираме и въздействаме в изкуството на танца. То е нашият инструмент и глас, емоция и мисъл, независимо от позицията, в която се намираме.
Спектакълът „Триптих“ е изграден от три различни хореографски гласа – вашия, на Аршак Галумян и на Филип Миланов, които съжителстват в една обща форма. Как мислите мястото на вашата хореография INFINITY / „Безкрайност“ в тази структура – като самостоятелна част или като вътрешен тон, който влиза в диалог с останалите две произведения?
Категорично INFINITY е част от „Триптих“, като допълва цялостната идея и влиза именно в диалог с останалите произведения – не толкова конкретен, колкото като вибрация на същата честота и поемане в една и съща посока.
Нито една от трите миниатюри не е в контрапункт с останалите. Напротив – те са в съзвучие, независимо от различните „гласове“, които използват. Вижда се яркият авторски почерк на всеки един хореограф, но това не отдалечава пиесите една от друга, а обратно – поставя ги в една обща картина, създадена от различни парчета пъзел, които заедно въздействат най-силно.
В разговорите за спектакъла често се говори за музикалния минимализъм като нишка между трите части.
Да, още в началото на проекта взехме решение с Аршак Галумян и Филип Миланов да създадем една обща звукова атмосфера, без това да ограничава отделните специфики и избора на всеки хореограф спрямо музиката на неговата пиеса. Минимализмът беше точката, в която се събрахме, защото и тримата изключително много харесваме този стил.
Лично за мен привлекателността на минимализма е именно в това привидно просто повторение и развитие на дадена тема, без излишна показност, което води до постепенно натрупване и силно емоционално въздействие. Харесва ми как с привидно малко средства се отваря огромно пространство за възприятие и въображение, а всяка малка промяна придобива особена тежест и значение.
INFINITY / „Безкрайност“ изследва стремежа към покой и вътрешно равновесие. Как се превежда едно толкова вътрешно, почти невидимо състояние на езика на тялото и движението?
С изключителна експресия и силова хореография. Защото става въпрос за търсене и стремеж, които обикновено са емоционално натоварен и динамичен акт.
Танцьорите са непрекъснато на сцената в продължение на 30 минути и „живеят“ в това пространство, преминавайки през различни състояния и катарзиси. Чисто физически това е тежък спектакъл, независимо от смяната на темпата и динамиката.
Четирите тела непрекъснато си взаимодействат, зареждат се, провокират се и се допълват. Това изисква силна концентрация и ангажираност на всички нива. Покоят идва винаги накрая, ако успееш да издържиш.
Ако често ви питат как публиката да „разбере“ съвременния танц, аз бих попитала обратното – какво трябва да забрави зрителят, преди да влезе на такъв спектакъл?
Зрителят трябва да забрави притеснението и клишето, че изкуството трябва да бъде разбрано. Изобщо, като цяло. Изкуството се усеща, поема се с отворени и чисти сетива, без очаквания и предварителна настройка.
Може да те развълнува, може и да не ти въздейства. Зрителят е субект и има собствено, различно усещане от това на другия. Затова нека просто се доверим на себе си и на изкуството.
Гледайте „Триптих“ на 7 юни от 18:00 ч., Драматичен театър – Сцена „Филиал“.