„Времето няма значение, когато става дума за изкуство“, казва Боян Стоянов, който заедно с Евгения Василева вече 22 години е част от трупата на Държавен куклен театър – Варна. След представлението „И ние играем Ромео и Жулиета“ с режисьор Стоян Радев, продукция на Столичен куклен театър, двамата актьори споделиха пред Анита Ангелова впечатленията си от него.

Боян Стоянов: Ние гледахме спектакъла с малко по-различни очи от голяма част от публиката, защото на сцената бяха наши колеги от Столичния куклен театър, които много обичаме и уважаваме. Самата среща беше изключително приятна. Що се отнася до спектакъла – идеята е много оригинална. Тя умело жонглира с познати и симпатични клишета за драматичния и кукления театър, вплитайки ги в сюжета на „Ромео и Жулиета“ – пиеса, доказала през времето, че може да бъде интерпретирана по най-различни начини. Тази трактовка е особено любопитна, защото въвежда публиката в света на кукления и драматичния театър, показва техните разлики и прилики и представя една своеобразна вътрешнопрофесионална „война“. В крайна сметка обаче на сцената всички сили се обединяват в името на най-важното – предаването на посланието на драматургичния текст към публиката. В конкретния случай това е насочено и към децата, защото темата за смъртта и трагичната съдба на младите герои е изключително трудна за представяне пред млада аудитория. Именно чрез средствата на кукления театър, чрез хумора, елементите на комедия дел арте, пантомимата и характерните визуални решения, спектакълът успява да разкаже историята по достъпен начин. Сценографията, изградена с естетика, близка до графитите и съвременната младежка култура, също работи много добре за тийнейджърската публика. Така представлението успява хем по забавен, но и в необходимите моменти – драматичен начин, да проведе тази история. Надявам се, че младите зрители са успели да усетят и разберат, макар и в по-сбит вариант, съдбата на Ромео и Жулиета.

Евгения Василева: Искам да добавя, че актьорите бяха наистина изключителни. Видяхме една пъргава, ловка и много прецизна игра, изпълнена с прекрасно чувство за хумор и чудесно поднесен текст. Те преминаваха с лекота от образ в образ, изграждайки ярки и контрастни персонажи. Това беше възхитително и успя да задържи вниманието на публиката през цялото време. Зрителите буквално дишаха заедно с актьорите. Поздравление за режисурата и за сценографията, която е толкова стилизирана и наистина перфектна, особено за тийнейджърите. 

Боян Стоянов: По принцип Шекспир е изключително труден за представяне на сцена заради римите и съществува опасността текстът да прозвучи декларативно. Затова поздравяваме колегите и за начина, по който се справиха с това предизвикателство. Техните вокални качества допълниха атмосферата. Поздравления за целия екип!