Жаклин Добрева за „Добрият човек от Сечуан“ от Бертолт Брехт в постановка на Ростислав Георгиев с трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.  

Да избереш да поставиш Брехт днес е едновременно смел и пораждащ любопитство режисьорски ход. Още по-интересно става, когато подобен избор се случва в театър извън София, където срещата между нетрадиционна драматургия и публиката носи особен заряд. „Добрият човек от Сечуан“ (писана в периода 1938 – 1941) в режисурата на Ростислав Георгиев успява да превърне този риск в силно театрално предимство. Спектакълът не се опитва механично да „осъвремени“ Брехт, а по-скоро да го прочете интелигентно през тревогите на настоящето.

Въпреки сложността на текста и неговата очевидна принадлежност към друга историческа и естетическа епоха, постановката извежда теми, които звучат изненадващо близко: възможността човек да устои срещу натиска на обществото, границата между добротата и оцеляването, механизмите, чрез които средата постепенно променя личността. В центъра на спектакъла стои конкретният въпрос какво се случва с човека, когато светът около него непрекъснато го принуждава да се отказва от себе си. Именно тук режисьорският прочит намира своята актуалност – не в директни препратки към днешния ден, а в ясното усещане, че моралният избор винаги се случва под натиск.

Сценографията на Антония Соколова носи усещане за труд, прах, натрупване, износване – за фабрично пространство, в което всичко сякаш е подчинено на ритъма на производство и оцеляване. В нея предметите, материалите и самото пространство създават усещане за свят, в който човешките съдби са впрегнати в един по-голям механизъм. Тази среда постепенно се превръща в образ на общество, което поглъща мекотата, уязвимостта и добротата, за да ги преработи в нещо по-твърдо, по-функционално, по-удобно за употреба. Във фабриката Шен Те не просто живее – тя започва да бъде моделирана от нея, а двойният образ на Шен Те и Шуй Та, изграден от Сияна Начева, прави този процес особено видим. Актрисата успява да задържи напрежението между състраданието и суровостта, между желанието да останеш добър и необходимостта да оцелееш. Именно в това напрежение спектакълът намира своя най-човешки и най-съвременен център. 

„Добрият човек от Сечуан“ е представление, което оставя зрителя в неудобството на въпроса. А може би тъкмо това е най-ценното в подобен прочит: че ни напомня колко трудно е да бъдеш добър в свят, който често наказва именно човечността.

Жаклин Добрева завършва специалността „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Работи към различни театри и театрални организации в страната, публикува театрална критика в основни специализирани издания.