Анита Ангелова разговаря с Николай Йорданов и Асен Терзиев от фондация „Виа Фест“ за изборите и предизвикателствата зад 34-то издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, който стартира на 1 юни 2026 г.
В контекста на все по-динамична и несигурна среда за сценичните изкуства трийсет и четвъртият Международен театрален фестивал „Варненско лято“ се случва не просто като културно събитие, а като жест на устойчивост и продължителност. С какво усещане подготвяте тазгодишното издание и какво ви се струва важно то да заяви именно днес?
Николай Йорданов: Фестивалът продължава по своя път въпреки трудностите и несигурната до последния момент публична подкрепа за тазгодишното му издание. Усещането е противоречиво, разбира се, защото до последно не знаеш на какво можеш да разчиташ, но същевременно съм изпълнен и с позитивна енергия, защото фестивалът и тази година трябва да се случи по най-добрия начин. Упоритостта в преследването на поставените цели никога не е напускала фестивалния ни екип.
Асен Терзиев: Действително периодът от миналогодишното лято досега беше изключително хаотичен и динамичен в политическо отношение и това неизбежно се отразява върху всички процеси в културата. Заради огромната несигурност в бюджета се налагаше непрекъснато да прекрояваме плановете за фестивалната програма и да се отказваме от по-амбициозните си идеи, особено по отношение на международните участници. В крайна сметка хубавото е, че въпреки трудностите основните партньори, на които фестивалът разчита – Министерството на културата и Община Варна, и тази година демонстрираха, че държат на него, на неговите постижения и дългогодишна традиция, така че и тази година той ще се състои. Усещането в началото е, както винаги, за вълнуващо приключение, в което ще има и изненади. Онова, което ми се иска фестивалът да покаже и на варненската публика, и на множеството международни гости, които очакваме, е най-доброто от българския театър, неговата диалогичност и съизмеримост с европейската и световната сцена.
Българската програма традиционно функционира и като своеобразна „моментна снимка“ на театралния сезон. При изключително активната продукция през последните години какви процеси и художествени тенденции откроихте в селекцията тази година?
Николай Йорданов: Преди всичко потърсихме различните посоки, в които се движи днес българският театър. Винаги сме настоявали на художественото качество, а тази година решихме да покажем и художествено разнообразие. Надявам се, че фестивалната публика ще може да намери своите фаворити сред разнообразието от заглавия, сценични форми и жанрове. Нашият фестивал не може да бъде подчинен на една строго определена тема или естетическа ниша – той има претенцията да показва най-интересното от съвременната българска сцена, а то може да бъде плод на различни, понякога коренно противоположни художествени търсения. Затова залагаме на разнообразието, което предлагаме на зрителите, с увереността, че всяко едно от показваните заглавия има своите достойнства и ще достигне до своята публика. Мисля, че като най-обща характеристика можем да откроим, че селекционираните спектакли са изградени върху много солидна драматургична основа.
Асен Терзиев: Спектаклите в българската селекция са разнообразни, но мисля, че има нещо, което ги обединява, и то подчертава една характерна черта за българския театър, която е не само от днес. Българският театър е преди всичко театър на драмата и на разказването на истории. Най-големите постижения в него са инспирирани от силни пиеси и романи – както класически, така нови. В програмата има спектакли по пиеси на класически и модерни драматурзи като Уилям Шекспир, Жан Ануи, Тенеси Уилямс, Йордан Радичков, Валери Петров, както и по съвсем нови текстове от български (Елена Телбис, Яна Борисова) и международни (Джоана Мъри-Смит, Тони Макнамара, Йоана Каристиани) автори.
И тази година провеждате програмата „Шоукейс“, която се стреми да включи български продукции в международния пазар. Кои качества на българските спектакли ви се струват най-съществени за международната професионална публика днес? Има ли специфична енергия или теми, които ги характеризират?
Николай Йорданов: Един спектакъл трябва преди всичко да третира универсални човешки проблеми, за да може да разчита на интерес от международна публика. И винаги е важно как той проектира света и живота около нас. Това се отнася както до рационалната им интерпретация, така и до интуициите и енергиите, които носи със себе си. Относно българската специфика на тези неща не се наемам да обобщавам. В случая винаги един индивидуален артист или конкретна творческа група се изправят пред света и заявяват себе си.
Асен Терзиев: Действително, спектаклите в модула „Шоукейс“ са специално подбрани с насоченост към професионалната международна публика от театрални мениджъри, селекционери и критици, и по тази причина един от критериите е те да бъдат преносими и мобилни, както в прагматичен, така и в социокултурен смисъл – т.е. това са спектакли, за които вярваме, че могат да бъдат разбираеми и интересни и за контекст, различен от българския. В програмата присъства отново спектакъл на една от най-международно разпознаваемите български компании – Театрална работилница „Сфумато“, на немската компания LIGNA, която работи с български артисти, както и имаме специален фокус върху танцовото изкуство с два спектакъла на балет „Арабеск“. Колкото до специфичната енергия на българския театър, за която питате, мисля, че тя извира най-вече от самите изпълнители на сцената. Тук мога да откроя без никакво колебание Йордан Ръсин в неговия моноспектакъл по Достоевски „Викове от подземието“.
В програмата са включени също конференцията „Архивите и театърът“ и кръглата маса „Фестивалите: творчески колаборации. Възможности за фестивални маршрути и съвместни проекти“. Те насочват вниманието не само към текущата сценична продукция, но и към механизмите, чрез които театърът се мисли, съхранява и разпространява като културна памет. Какво е значението на тези две събития в рамките на тазгодишното издание и какви по-широки перспективи поставят те?
Николай Йорданов: Нашият фестивал винаги е включвал дискусионните форми като паралелни събития. Тези форуми съсредоточат вниманието върху важни проблеми и предполагат професионален и публичен дебат върху тях. Конференцията „Архивите и театърът“ дойде като предложение на сценографската гилдия. Покрай представянето на изложбата в рамките на фестивала „80 години „Сценография“ в Национална художествена академия“, решихме да коментираме една същностна липса в архивирането на театралния живот, а именно произведенията на сценографа – декори, костюми, реквизит и т.н. За съжаление голяма част от този творчески труд изчезва в небитието след края на една продукция или остава разпилян на различни места. В дигиталната епоха това е недопустимо и искаме да заострим вниманието на професионалните среди, а и на отговорните за културните политики, че това е значим проблем, отнасящ се въобще до съхраняването на театралната памет. А кръглата маса на фестивална тема цели да подскаже възможности за сътрудничество между отделните фестивали, както и да покаже значението, което те имат за градската култура и публичния имидж на града и на страната.
Асен Терзиев: Фестивалът никога не е бил само сбор от спектакли, но и пространство за диалог и професионални срещи. Страхотно е, че това се разпознава от колегите, защото и двете конференции не са наша пряка инициатива, а бяха пожелани от новоучредената Асоциация на сценографите в България и от мениджърите, културните оператори и туроператорите, търсещи възможности за сътрудничество.
Догодина се навършват 100 години от рождението на режисьора Леон Даниел, а в рамките на тазгодишното издание на фестивала се представя документалният филм „Сизифовци“, посветен на т.нар. „Бургаска четворка“ – Методи Андонов, Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков. Филмът връща вниманието към един кратък, но изключително интензивен момент в българския театър, в който се формулира нов сценичен език, различен от доминиращите естетически и идеологически модели на времето. Как гледате днес на нуждата от подобни силни творчески личности в театъра? Доколко съвременната сцена има нужда от артисти, които да задават нови естетически посоки?
Николай Йорданов: Много обичам една мисъл на Макс Фриш: „Сега не е време за лични истории и все пак мисля, че човешкият живот се осъществява или проваля в отделната личност“. Това с още по-голяма сила важи за изкуството. Режисьорите, които споменавате, до един са много силни, ярки творчески личности, които в едно трудно и противоречиво време са успели да отстояват себе си. И са спечели обичта и признанието на поколения театрали. Изкуството на всяка епоха има нужда от подобни фигури. Съвременният театър също.
Асен Терзиев: Моите представи за изкуството и театъра са романтически, което ще рече, че на първо място за мен стои творческата личност с нейния талант и неповторимост. Да, един единствен човек може да преодолее ограниченията и инерцията на своя социокултурен контекст и да промени хода на много неща. Като театровед, наблюдавал процесите на сцената повече от 20 години, и като преподавател в НАТФИЗ, който следи развитието на новите поколения, съм виждал с очите си отново и отново колко дълбоко, заразително и трайно може да бъде въздействието от присъствието на силния творец, както и колко отслабваща, дори пагубна, роля може да изиграе неговото отсъствие.