Карина Илиева и Силвия Христова са основатели на базираната във Варна културна организация „Варна Денс Театър“ и на танцовия фестивал „Танцови маршрути“. Те са сред двигателите на инициативата за откриване на регионален център за съвременно изкуство във Варна, за която разказват повече пред Анита Ангелова.

Още миналата година стана ясно, че във Варна се работи за създаване на нов културен център за независими съвременни изкуства. Каква е визията ви за него и какви нужди на артистичната общност искате то да адресира?

Карина Илиева: Основната нужда, която адресираме, е липсата на подходящо пространство за съвременни изпълнителски изкуства в нашия град – да е мултифункционално и да предоставя възможности на местни артисти да работят, да представят своите продукции и да развиват въображението си, а също така да е подходящо за гостувания на чуждестранни творци с по-мащабни проекти. Необходимо е пространство, което да се адаптира към различните потребности на общността във Варна.

Съвременните изпълнителски изкуства са основната посока, към която е задвижен целият процес. Инициативата тръгна от успешния модел на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София, който виждаме като вдъхновяващ пример. Там се случват множество съвременни културни събития. Смея да твърдя, че това пространство вече функционира като дом за независимите културни оператори и артисти в страната.

Това е нашата основна насоченост, а всичко останало тепърва предстои да бъде обсъждано. Ще се организират фокус групи, срещи и дискусии, за да се чуе гласът на местната артистична общност. Важно е да разберем от какво има нужда тя, защото макар и да си представяме различни решения, на местно ниво нещата често са по-специфични, отколкото например в София или спрямо нуждите, които са стояли зад създаването на „Топлоцентрала“. Така че този процес тепърва предстои.

Миналия юни бяхте поканили експерти от най–голямата международна мрежа за независими артисти в изпълнителските изкуства IETM след срещата им в София да дойдат във Варна, за да ви подкрепят в тази инициатива, сега тук са представители на мрежата Trans Europe Halles, които присъстваха и на срещата ви с кмета Благомир Коцев, заместник-кмета Павел Попов и с представители на общинската администрация. Каква е ролята на международните партньори в този процес?

Силвия Христова: В София между 5 и 8 юни се проведе годишната среща на мрежата Trans Europe Halles (тя обединява културни центрове в Европа, създадени по граждански инициативи в преустроени изоставени сгради – б.р.), която беше организирана от „Топлоцентрала“. Всяка година тя се провежда в различна държава. Идеята е да се създаде възможност за сътрудничество между различните ѝ членове, да се обменят добри практики и опит, както и да се обсъждат важни теми. Мрежата има и силно изразена застъпническа функция. Trans Europe Halles беше сериозна подкрепа при създаването на „Топлоцентрала“, както и мрежата IETM, която миналата година също проведе своята пленарна среща в София. Тогава след нея по наша инициатива представители на IETM дойдоха във Варна с цел да подпомогнат процеса по създаване в града на пространство, подобно на „Топлоцентрала“. Сега ние представихме проекта си в София, запознахме международните гости от Trans Europe Halles с него и получихме тяхната подкрепа. Част от тях дойдоха сега във Варна за среща с кмета и представители на общинската администрация.

Как върви диалогът с Община Варна? Какви са следващите стъпки за реализиране на проекта и имате ли набелязано пространство, което да обслужва необходимите нужди?

Карина Илиева: Процесът започна миналата година със споменатата среща на представители на IETM във Варна. След нея обстоятелствата се стекоха по отличен начин. Започнахме да следваме пътя, по който е преминала „Топлоцентрала“, като се възползваме от силата на мрежите, в които тя членува. Миналата година, канейки членове на ITEM тук, организирахме обиколка из града. Разгледахме потенциални сгради, предварително посочени от общината, като възможни локации за изграждане на подобно пространство за изкуство.

Естествено, основният фокус – и фаворитът както за нас, така и за представителите на ITEM – се оказа една постройка на пристанището. Това е доста голямо място, което отговаря на нуждите ни и на целите, споделяни от по-широката общност. Става дума за т.нар. „Магазия № 7“ (бивш пристанищен склад, който се намира в атракционната зона на Морска гара). За разлика от „Топлоцентрала“, чиято сграда е общинска собственост, това пространство е държавно. Именно затова от изминалата година работим по административните стъпки, необходими за уреждане на взаимоотношенията между общината и държавата. Целта е тези отношения да бъдат ясно регламентирани, за да можем да преминем към следващите фази на процеса.

След това ще трябва да разберем какво искат публиката и артистите – докъде да следваме модела на „Топлоцентрала“, къде да се съобразим с локалните особености и как да вземем предвид научените уроци – както положителните, така и извлечените от допуснати грешки, които не искаме да повтаряме. Не става въпрос за механично копиране, а за адаптация на доказано работещ модел. Целта ни е да съкратим времето, необходимо за реализация на подобен проект, като следваме вече утъпкания път – но с мисъл за специфичния контекст на Варна.

Силвия Христова: Изключително важна е волята на собственика на това пространство, държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Засега прогнозите са добри, но е важно да вървим стъпка по стъпка.

Планирате ли модел, базиран на международни примери, като автономно управление, партньорства между публични и независими организации или друга структура?

Карина Илиева: Да, разбира се. Всъщност мрежите IETM и Trans Europe Halles са общности от експерти, които активно споделят своя опит и знания. Именно това е най-ценната страна на подобна мрежа – чрез нетуъркинг се създават нови контакти, изграждат се устойчиви връзки и се обменят реален опит и добри практики.

Петимата експерти, които посетиха Варна, са хора с ключова роля в създаването и управлението на пространства, сходни с това, което планираме тук. Става дума за места, които първоначално са били изоставени или предназначени за други цели, но впоследствие са трансформирани в културни и артистични центрове. Някои от тях имат по-широк профил, но всички са съобразени с нуждите на общността около тях. Те потвърдиха, че можем да черпим от техния опит и да разчитаме на подкрепата и знанията в рамките на мрежите. При възникване на проблем или неяснота, можем да се обърнем към тях. Става въпрос за споделяне на добри практики, взаимопомощ и изграждане на процеса по възможно най-ефективния и устойчив начин.

Силвия Христова: Говорим за добри практики като устойчивост – включително екологична устойчивост – и прозрачност, които ни се иска да залегнат в основата на всички процеси, които ни предстоят.

Карина Илиева: Идеята е да изградим пространството така, че то не само да отговаря на настоящите нужди, но и да бъде подготвено за бъдещето. Когато говорим за екоустойчивост, целим не просто да приложим познатите стандарти, а да проучим и внедрим иновативни решения. Искаме пространството да бъде достъпно за хора с различни потребности и на различни възрасти. В този процес ще разчитаме на опита на нашите международни партньори. А когато всичко това стане реалност, се надяваме и Международният театрален фестивал „Варненско лято“ да използва това място – знаем, че понякога се налага да се откаже от определени представления именно поради липса на подходяща сцена.

10 юни 2025, Варна