Анита Ангелова разговаря с Пенко Господинов, актьор и заместник-ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, за спектакъла „Перфектни непознати“ от Паоло Дженовезе с режисьор Стайко Мурджев, както и за откриването на филиал на Академията в Бургас.
Героите в „Перфектни непознати“ живеят няколко паралелни живота. Като актьор, как работите върху изграждането на това многопластово присъствие на сцената, особено когато драматургията разчита толкова силно на нюансите и недоизказаното?
Персонажите в представлението „Перфектни непознати“ са многопластови, какъвто по принцип е човекът. Това е много добре уловено от Паоло Дженовезе – автор на сценария и на едноименния филм, който, както знаете, беше доста нашумял и по който са направени римейкове на различни езици. Работата беше сериозна – трябваше да свършим много аналитична работа с режисьора Стайко Мурджев и с колегите, за да могат скритите пластове в тайния живот на нашите персонажи да се хармонизират с представата, която те изграждат пред своите близки и едни пред други, и в крайна сметка представлението да звучи убедително.
Текстът, от една страна, беше труден, но от друга – бяхме доста улеснени от изключително фината драматургия на Дженовезе: много стабилна, с обрати на точните места. Така че мисля, че в крайна сметка се получи нещо много интересно, защото човек може лесно да се подхлъзне през този текст към един булеварден театрален изказ. Драматургията предполага подобно нещо. Ние, и преди всичко режисьорът, се опитахме да се предпазим от такова залитане и да създадем едно сериозно представление.
Персонажът, който изграждате, преминава през драматична трансформация. Какво беше предизвикателството за Вас при нейното изграждане?
Аз обикновено се доверявам на текста и на режисьора. Със Стайко работихме много добре и в пълно доверие един към друг. Това винаги много ми помага да стигна до неща в себе си, които придават плът на персонажа и на текста. Работя по един и същи начин – винаги подхождам първоначално рационално към текста, а след това – изцяло интуитивно, когато вече съм на сцената. И тук беше същото. Може би в голяма степен съм се опрял на скритите зони в самия себе си и това ме свързва по един, как да кажа, много здрав начин с персонажа. Дори често ми е трудно да направя разграничение между себе си и него, когато представлението се играе. Естествено, това е възможно най-вече когато имаш доверие на режисьора. В крайна сметка, в театъра, а и в киното, именно той задава художествения и поетичния код на представлението. Затова казах, че понеже много харесвам Стайко Мурджев както като режисьор, така и като човек, му се доверих напълно. А и той на мен. Тази взаимна провокация, надявам се, е била полезна за цялото.
Героите играят с един прост обект – мобилен телефон, но на сцената се случва почти екзистенциален разпад. Какво ни казва театърът тук за самите нас?
Темата за технологиите е много сложна и многопосочна. В контекста на разговор за конкретното представление е трудно да се обхванат всички аспекти на това явление. Все пак, аз съм от поколението отпреди навлизането на цифровите технологии. От друга страна, както всяко ново нещо, технологичният свят носи и ползи. Но той се развива изключително динамично и бързо. Нашите мозъци все още не могат да се справят с тази скорост. Същевременно технологиите носят и сериозни заплахи именно защото като че ли не сме напълно подготвени за опасностите, които този дигитален свят може да породи. И това представление, в някакъв смисъл, е и предупреждение за това какво човек може да причини сам на себе си, както и на хората около себе си. Просто тази част от нашия живот не е съвсем невинна и изисква голямо внимание.
В „Перфектни непознати“ се говори за скритото, за трудността да познаем истински човека до себе си. В обучението по актьорско майсторство Вие как насърчавате младите актьори да стигнат до онзи вътрешен, често болезнен пласт, който е необходим за силна роля?
По един много прост начин – предизвиквам ги да залагат себе си във всяка роля. А това означава първо да се запознаят със себе си, защото това са млади хора и са изправени пред важни въпроси, които човек така или иначе неизбежно си задава в процеса на живеене. Аз ги провокирам да си ги задават още по време на съвместната ни работа, защото това е изворът, от който ще черпят средства, вдъхновение – това е мястото, от което ще могат да прогледнат към света. Тоест, провокирам ги да имат отношение към живота и към всичко, което им се случва – с една дума, да са осъзнати хора. А другото е следствие. Те така или иначе имат талант и ще се справят с предизвикателствата на професията. Въпросът е да навлязат смело в себе си и да се запознаят със самите себе си – що за хора са.
Наскоро се обяви, че НАТФИЗ открива свой филиал в Бургас, което е голяма новина за театралната и културна среда извън столицата. Какви са основните цели и очаквания?
Аз мисля, че това е едно от големите събития не само театрална общност, а за цялата страна. Има нужда от такъв тип децентрализация и много се надявам отварянето на филиал на Националната академия за театрално и филмово изкуство в Бургас да бъде част от този процес.
Периодът на създаване на акредитация, на изготвяне на оценки и доклади от експертни комисии беше много интензивен и трябваше да се случи за кратко време. Проектът за постановление вече е на страницата на Министерството на образованието и в началото на юли трябва да бъде официално приет документът, с който се създава този филиал.
Тази година започваме с една бакалавърска специалност — „Актьорство за драматичен театър“, чийто ръководител ще бъда аз, и с три магистърски програми. От следващата година имаме амбицията да разкрием още бакалавърски и магистърски програми. Очакваме и вече да имаме собствена база, както договорихме с общинските власти и с кмета Димитър Николов, на когото искам да изкажа специални благодарности, както и на ректора на Академията, проф. Мирослав Дачев, който свърши огромна работа по създаването на този филиал. Убеден съм, че в дългосрочен план това ще се отрази изключително положително както на развитието на Академията, така и на културния живот в региона. Вече знаете, че Художествената академия има филиал в Бургас от 7–8 години, който се развива много добре и доказва своята жизненост и перспектива. Същото, вярвам, ще се случи и с филиала на НАТФИЗ.
Как се роди идеята?
Идеята е изцяло на общинското ръководство на град Бургас и лично на кмета — човек, който се грижи много за развитието на града. Той иска да създаде студентски център. Не е случайно, че много висши училища проявяват интерес да открият свои филиали там — някои вече са го направили, като Софийският университет и Художествената академия, за която споменах. Има и други кандидати; през годините също е имало много желаещи, защото Община Бургас напълно съзнава необходимостта от това млади, образовани и амбициозни хора по някакъв начин да присъстват в развитието на града. Така че идеята за откриването на този филиал е на кмета Димитър Николов. Оказа се, че тя е била доста отдавнашна, но ние не знаехме това. Сега, със смяната на ръководството на НАТФИЗ, това вече стана факт. Аз лично много вярвам в тази идея и съм сигурен, че тя ще допринесе много не само за образованието, но и за развитието на театъра в България. Преподавателите ще пътуват, но всичко сме осигурили, така че те да се чувстват спокойни, да имат пълноценно време, за да се отдадат на обучението на студентите.
Планира ли се да има преподаватели, които да преподават само там?
Всичко все още е в процес на изграждане. Има преподаватели, които изразяват желание да заминат за Бургас, да живеят там и да бъдат плътно свързани с дейността на филиала и със студентите — нещо, което много ме радва. Ако аз имах в момента такава възможност, с удоволствие бих го направил и за определен период от живота си — по-кратък или по-дълъг — да остана в Бургас. Преди години съм работил във Варненския театър, така че познавам усещането. Да живееш в град, в който се плискат вълните на морето, е съвсем различно преживяване в сравнение с динамиката на София.
„Перфектни непознати”, 10 юни, 19:00 ч., Драматичен театър – Основна сцена, част от българската селекция.