Театроведът Ина Божидарова споделя своите впечатления след представленията „Орачът и смъртта“, „Майка Кураж“ и „Както ви харесва“ от фестивалната програма.
Трите спектакъла се вписаха много силно в темата на дискусията във фестивалната програма за трагичното в театъра. Особено впечатляващи за мен бяха „Орачът и смъртта“ и „Майка Кураж“ – два спектакъла, които по много различен начин изследват трагичното, всеки през своята епоха и театрален език.
Беше ми интересно да видя как в „Орачът и смъртта“ румънският режисьор Силвиу Пуркарете интерпретира средновековен текст и го превръща в съвременен сценичен опит, който докосва публиката. Средновековна драма рядко присъства на сцената, а тук тя беше поднесена с визуална магия и дълбочина. Макар текстът да остава в рамките на своето време, сценичното му представяне прозвуча съвременно. Особено силно ме впечатли начинът, по който се визуализира вътрешната битка на човека – болката от загубата, срещата със смъртта, съпротивата и споменът, който се размива с реалността. Пуркарете изведе този конфликт като вътрешен монолог на героя – красиво и въздействащо решение.
В „Майка Кураж“ на Брехт вече сме в друг контекст – по-близък до нас, и трагичното е представено по различен начин. Тук нямаме класическата трагедия, а по-скоро горчива, почти цинична картина на човешката природа и света, в който животът често губи стойност. Войната е фон, но и инструмент за печалба. Албена Павлова в ролята на Майка Кураж носи спектакъла с изключителна сила. Това, което ми остана като мисъл, е как трагичната история за загуба и смърт може да бъде разказана като черна комедия – с хаплива ирония и с болка, която остава под повърхността. Стоян Радев е успял да покаже как човек губи представата си за морал и стойности, как се подчинява на властта, без да осъзнава последствията. Постановката не натоварва с трагедията, а подтиква към размисъл чрез дистанция и ирония.
И трите спектакъла влизат в активен диалог с темата за трагичното, разглеждайки я през различни епохи и театрални похвати. Те превръщат текстове – било от средновековието, времето на Брехт или Шекспир – в живи, съвременни преживявания, които ни карат да се огледаме в тяхната болка, абсурд и надежда.
А спектакълът „Както ви харесва“ на Габор Томпа по Шекспир беше като лека комедия за живота – за човека, който живее, губи и обича. В него се усеща вярата в любовта и играта като спасение от суровата реалност. Контрастът между студения, насилствен свят на двореца, и свободата на Арденската гора носи силно послание. Там, в гората, се ражда театърът, любовта и човешкото. И въпреки че монологът на Жак ни напомня за неизбежността на човешката съдба, спектакълът остава верен на идеята, че любовта може да ни спаси.
Материала подготви Жаклин Добрева