Интервю на Жулиета Василева с Веселка Кунчева, режисьор на „Малкият принц“ по Антоан дьо Сент-Екзюпери, Младежки театър „Николай Бинев“, част от паралелната програма на фестивала по повод 80-годишнината на театъра.

Какво Ви вдъхнови да се обърнете към историята на „Малкият принц“?

В „Малкият принц“ заложихме като основна тема любовта към човека. Спомням си, че още при първото прочитане на книгата, усетих тази любов толкова силно, че се разплаках. Когато завършвах НАТФИЗ, дълго време работих върху текста с желанието той да стане моята дипломна работа. Но колкото по-дълбоко навлизах в пластовете на тази фина човешка философия, толкова по-ясно осъзнавах, че все още не съм дорасла за нея. И се отказах.

Благодарение на това осъзнаване, години по-късно имах възможността да се върна към тази човеколюбива книга – и да се изправя пред предизвикателството да я пренеса на сцената. Сигурна съм, че ако тогава се бях престрашила, вероятно щях да нараня Малкия принц с недостатъчното си разбиране за човешката природа.

Кое беше най-голямото предизвикателство при превръщането на тази изпълнена с толкова много символи история в театрален спектакъл?

Най-голямото предизвикателство беше да намерим баланса между езика на децата и езика на възрастните. Спектакълът говори паралелно и на двата — и именно това търсихме: да обединим двата свята в едно цяло. Защото Екзюпери вярва, че възрастният трябва да съхрани детето вътре в себе си, а детето притежава мъдрост, която често подценяваме. Този диалог между поколенията и вътрешните ни светове беше сърцевината на нашето сценично търсене.

Допуснахте ли творчески интерпретации или отклонения от оригиналния текст на Екзюпери – и ако да, с каква цел?

Да, драматургията е създадена специално за спектакъла. В нея сме включили и част от книгата „Земя на хората“. Целта беше да изкристализираме идеите и посланията на Екзюпери по сценичен начин и да ги превърнем в театрални внушения, които да достигнат по-силно до публиката.

Как подходихте към създаване на отделните образи на героите, предвид абстрактността и алегоричната природа на повечето персонажи в творбата?

Процесът започва винаги с експериментиране – задаваме различни задачи и теми, чрез които да отключим въображението и да открием нови измерения в персонажите. Този подход помага на актьорите да навлязат по-дълбоко в същността на образите, особено когато става въпрос за абстрактни и алегорични фигури.

Вярвам, че за да създадем плътни и живи герои, актьорската мисъл, опит и личност трябва да се влеят в персонажа. Това не е просто изпълнение на текст, а съвместно творческо пътуване, при което актьорът и образът стават едно цяло, което оживява на сцената.

Според Вас защо възрастните толкова често „забравят да бъдат деца“? И как вашият спектакъл се стреми да събуди онова детско зрение за света у порасналите зрители?

Ние, възрастните, често забравяме детето в себе си, което остава заключено някъде дълбоко в нас. Спектакълът цели бавно да ни върне към него. Това беше един от основните мотиви да посегнем към този гениален текст и да го адаптираме за сцена. Смятам, че връзката с детето вътре в нас е нещо, което винаги трябва да пазим. Винаги!

Гледайте „Малкият принц“ на 8 юни от 18:00 ч., Драматичен театър – Основна сцена.