Анита Ангелова разговаря с режисьора Стоян Радев за спектакъла „Майка Кураж и нейните деца“ от Бетролт Брехт, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, част от българската селекция и програма „Шоукейс“.

„Майка Кураж и нейните деца“ се играе в Сатиричния театър – сцена с дълга история на социална критика, особено в годините, когато сатирата е била форма на съпротива. Какво означава за теб да поставиш Брехт именно в този театър?

Радвам се, че Сатиричният театър прие предложението ми да поставя тази пиеса на негова сцена, и благодаря за това. Това наистина е жест, който представлява припомняне в какво се състои сатирическата задача. Не беше лесно да изпълним амбициозната заявка. А тя е сложна, доколкото по дефиниция сатирата поставя зрителя в неудобното положение да се сблъска със собствения си, така да се каже, неприятен образ.  Да идеализираш себе си и да упрекваш околния свят е задълбочаване на проблемите, а не път към разрешаването им. Брехт прави немислимото – развенчава непоклатимо добродетелния статус на майката, като показва, че тя не бяга от войната, а иска да спечели от нея и в крайна сметка минава през смъртта на собствените си деца, за да продължи нататък. Тя не е пострадалата страна. Със своя характер, в който се оглежда, но и който отглежда политическата демагогия, тя е причината за страданията, колкото и непосилно да е приемането на тази констатация. Публиката в Сатиричния театър пълни салона му, за да се забавлява. Е, ние ѝ предлагаме едно забавление по брехтовски – той смята, че театралното изкуство непременно трябва да е забавно, но не повърхностно, а дълбоко. Да се стъписаш от това, което си, и да се надсмееш над себе си – в такава случка проблясва надежда.

Албена Павлова влиза в ролята на Майка Кураж – образ, натоварен с историческа и театрална памет. Как ѝ помогна да открие своя „кураж“, без да попадне в сянката на предходни интерпретации?

Талантът на Албена Павлова я води към автентично живеене на сцената, той не ѝ позволява да следва нечии чужди стъпки, а я хвърля в рискованата територия на собствените избори. Аз просто я окуражих, защото рискът може да смути актьора. Даже на репетициите играх заедно с нея, а Брехт препоръчва някой да влезе в твоята роля, за да се погледнеш отстрани – така си помагахме взаимно. Защото без Албена като Майка Кураж, без доверието и вдъхновението на всички в екипа – актьори, сценограф, костюмограф, хореограф, композитор и технически служби – беше невъзможно да си свършим работата.

Каква е границата между упоритост и заблуда? И може ли стремежът към оцеляване да се окаже форма на забравяне на самия себе си?

В традиционната японска култура оцеляването на физическото тяло не е ценност – стремежът е да оцелее духовната стойност, която те прави човек. Затова се извършват ритуални самоубийства, когато дългът не е изпълнен и продължението на достойния живот е невъзможно. С този жест се запазва честта – ако не го извършиш, погива самото ядро на човешката същност, която има отвъден корен. Близки нагласи съществуват и в други културни пространства, но източният образец е най-красноречив. Подобна крайност е неприемлива за един светоглед, според който отнемането на живот не може да бъде оправдано с какъвто и да било мотив. Със своята хуманност и логично построена религиозно-философска и юридическа аргументация, този светоглед доминира в съвременната цивилизация. И като че ли така трябва да е. Но все пак остава въпросът – кое оцелява, когато се грижим за оцеляването. И често ни пронизва тревожната мисъл, че опазваме незначителното и губим важното. „Майка Кураж и нейните деца“ е острие на тази тревога.

 Брехт иска активен зрител, мислещ, критичен. Какъв зрител вика този спектакъл днес – и готов ли е днешният човек да понесе истината, ако тя му бъде поднесена без украса?

Ние се обръщаме към зрителя такъв, какъвто е днес. Нямаме изискване към него, а към себе си. Наша е задачата да събудим неговите мисли, неговото съчувствие и разбиране, неговата грижовност. Ние трябва да му предложим път през трудностите със споделена болка, с безстрашие, с усмивка и с мъдрост. Ако успяваме, сме щастливи. Ако не – трябва да се постараем повече. 

Гледайте „Майка Кураж и нейните деца“ на 6 юни от 19:00 ч., Драматичен театър – Основна сцена.