Жаклин Добрева за спектакъла „Трамвай „Желание“ от Тенеси Уилямс с режисьор Антон Угринов, продукция на Младежкия театър, който участва в българската селекция на фестивала на 3 и 4 юни, Драматичен театър – Основна сцена.

„Трамвай „Желание“ на Тенеси Уилямс е от онези текстове, които изискват не просто убедителна сценична адаптация, а внимателно балансиране между две крайности – жестоката реалност и поетичността на човешката крехкост. Това е пиеса, която живее именно в напрежението между грубостта и ранимостта, между плътта и илюзията. И точно в това пространство се крие нейната сила.

Този сблъсък между противоположности намира своето най-конкретно и драматично проявление в отношенията между главните персонажи. Стенли Ковалски, носител на грубата, материална и безкомпромисна страна на реалността, неизбежно разрушава всичко, което Бланш представлява – красота, илюзии, уязвимост. В интерпретацията на Владо Карамазов Стенли изглежда методичен и хладнокръвен, като сблъсъкът между него и Бланш изглежда неизбежен и вълнуващо интензивен. Стенли не се противопоставя на Бланш от омраза, а защото инстинктивно усеща в нея отрицание за собствения си свят – свят на ред, контрол и конкретност. За него чувствителността е опасност, а фантазията – слабост. Именно в стремежа му да подчини и заличи всичко, което не разбира, се разкрива дълбоката му нужда не просто да доминира, а да заличи всеки опит за бягство от реалността – такава, каквато е.

Актрисата Веселина Конакчийска в образа на Бланш Дюбоа представя една по-романтизирана и класическа интерпретация на героинята. Тази Бланш е деликатна, ранима и съзнателно контролирана. Това я приближава до образа, създаден от Вивиан Лий в известната филмовата адаптация – с нежност, сдържаност и красота.

Присъствието на Конакчийска на сцената е внимателно и премерено – тя не доминира, а се разтваря в пространството като човек, който се опитва да задържи своята крехка вътрешна вселена. И все пак, в тази интерпретация ми липсваше по-осезаем вътрешен разпад. Бланш така и не се срина напълно пред нас – не достигна онзи момент, в който отчаянието ѝ да се превърне в беззащитност. Липсват ми онези моменти на абсолютно отчаяние, които да придадат пълната беззащитност на персонажа. Няма онова окончателно падение, в което личността рухва и остава открита, уязвима, без никаква бариера. Липсата на ясно очертан преход от илюзиите към разрушителната реалност намалява въздействието на образа, като изпуска възможността да разкрие пълната трагичност на героинята.

Въпреки това, да се постави „Трамвай „Желание“ днес е повече от предизвикателство – това означава да се влезе в диалог с една от най-фините и емоционално заредени пиеси в американската драматургия. Режисьорът Антон Угринов подхожда към текста с ясен фокус и желание да изведе на преден план човешките противоречия – слабостта, която крие сила, и силата, зад която често стои уязвимост. Усещаше се уважение към оригиналния текст, но и стремеж да бъде преосмислен през съвременна чувствителност.