Анита Ангелова, театровед и част от екипа на блога, за „Засекретено изследване“ от Иван Вирипаев с режисьор Иван Добчев, Театър 199, който беше представен във фестивалната програма на 2 юни в Кукления театър част от българската селекция.
Едно от големите открития на българския театър е драматургията на Иван Вирипаев, която заема важно място в тълкуването на съвремието ни. От известно време утвърдени български режисьори като Явор Гърдев, Галин Стоев, Крис Шарков се потапят в необятните дълбини на творчеството му, наслоено с многообразни теми. Болезнени теми, пред които обществото ни трудно изявява желание да се изправи. Разговорът за проблемите на човечеството и човека често се пренебрегва от масовия зрител. Иван Добчев поема по нелекия път да постави на сцена една от по-новите пиеси на Вирипаев – „Засекретено изследване“, която безспорно има за цел да го провокира.
Спектакълът се основава на един от повтарящите се елементи в текстовете на Вирипаев – затворена и непроменяща се ситуация, пропита от мистериозност, в която персонажите непрекъснато влизат и излизат. На сцената пред нас се изправят трима учени: психоложката Моника (Снежина Петрова), младата биоложка Рейчъл (Нора Малинова) и невробиологът Морган (Даниел Цочев), които се появяват поотделно в стая за разпит, където мъжки и женски глас им задават въпроси. Едно от качествата на постановката е изградената статичност. Актьорите са лишени от движения, а присъствието им е сведено до стоене на стол и взиране в публиката. По този начин техните отговори са насочени директно към зрителя. Въпреки липсата на пряко взаимодействие, актьорите успяват да задържат вниманието на публиката до последната минута. Те очертават тримата учени, като чрез реакциите им към въпросите и вникването в отговора се разкрива тяхната самоличност, характерност и позиция. Вперените погледи в нас мигновено пренасят диалога в залата. Питанията вече не са само за участниците в изследването, а са и към самите нас. Разпитът се води в собствените ни глави, поради което усещаме, че отговор на тези въпроси не се намира лесно, а дори би могъл да е невъзможен.
Без да има претенция за свръхспектакъл, лишавайки се от ефекти, „Засекретено изследване“ защитава позицията си на висококачествено театрално произведение поради своята актуална и категорична позиция. Постановката предлага задълбочен поглед над кризисната ситуация, в която се намира нашият свят, пренатоварен от пандемии, войни и крайности, водещи до разруха.
Съвременният човек е загубил ориентир в свят, където моралът, знанието и свободата са в постоянен сблъсък. Изследването, в което взимат участие тримата учени, разгръща объркването на човека между личната му истина и глобалната отговорност, между нуждата да живее и усещането за невъзможност да промени света. Представлението говори за несъвместимостта между скоростта на технологичния прогрес и бавността на духовното израстване, за загубата на автентична връзка с другия, за неразбирането като съдба. Героите на Вирипаев са създания в криза, бездомници в епоха на пренасищане с информация, но гладни за смисъл.
Спектакълът „Засекретено изследване“ изкарва от блатото истината – тежка за приемане, трудна за достигане и болезнено важна за чуване. Напомня ни, че трябва да се говори – ясно и отчетливо, навсякъде и по всяко време, без непременно да очакваме бързи резултати. Ние сме тук с причина и е време да си дадем сметка за нещата, които правим и техните ужасяващи последствия.