Станислав Генадиев и Виолета Витанова за движенческия пърформанс „Saline Nebula“

Пред Жаклин Добрева двамата танцови артисти разкриват замисъла на проекта и неговите многопластови значения.

Определяте „Saline Nebula“ като антиутопичен пърформанс, който се осъществява в комплексно изградена звукова и визуална среда. Как се зароди идеята за този проект и каква задача си бяхте поставили с него?

Идеята за проекта се появи през 2022 г. по повод една покана на Фондация „Елизабет Костова“. Тя организираше фестивала Leap Off Page, който среща литература и съвременно пърформативно и танцово изкуство. Резултати бяха представени в ТАМ във Велико Търново. Ние работихме, вдъхновени от унгарската писателка, визуален и звуков поет Кинга Тот и нейната поема „Sorrow Island, The North End of Outer Hope“. Задачата, която беше поставена първоначално, беше как да материализираме поезията на Кинга. Така стартира създаването на проекта, който в последствие се разви. Тази последна разработена форма нарекохме „Saline Nebula“.

Може ли да разкажете малко повече за заглавието „Saline Nebula“?

Saline е паралел с физиологичния разтвор saline solution, който се използва широко в медицината за поддръжка на телата при всякакъв вид медицински интервенции. Той  укрепва тялото, като захранва клетките. Съдържа содиеви хлориди, разни соли и минерали. Има и един друг елемент, който присъства в материалната среда на пърформанса, и това е небулата.

Nebula е космическо явление, чието определение е „облак от газове и прах, видими в нощното небе като светещо или обратното тъмнеещо петно“. Но nebula също е термин, който се използва в медицината, където значението му е „заоблачено или тъмно петно на роговицата“. Това именно ползваме като отправна точка за трансформацията и еволюцията на образа. Преливането на микро в макро космоса и обратно. Seline Nebula  – храната на клетката в органичното тяло е и съставките на праха в звездните мъглявини.

Описвате Saline Nebula като картина на пораждането и изчезването на форма на живот, на трансформация на абстрактно в конкретно и на невидимото във видимо. Не за първи път цитирате К. Г. Юнг в анотациите на проектите си. Как изразявате неговото влияние през средствата на танца и хореографията?

Работата на К. Г. Юнг е опорна точка за много от нашите проекти, защото неговите разсъждения и трудове за несъзнаваното ни вдъхновяват искрено. За нас създаването на образи чрез движенията и танца, които за всеки могат да носят различно значение и смисъл, са водещ принцип, който следваме още от самото начало на съвместните ни експерименти.

Снимка: Теодора Симова за “Антистатик”

След един от първите ви успешни танцови спектакли – “Imago” (2006), през годините работите заедно по различни други проекти. Каква е равносметката ви вече след толкова години работа в полето на съвременния танц и пърформанс? Как оценявате постигнатото и какви бъдещи посоки на развитие се очертават пред вас?

Всеки проект е различно предизвикателство. Не искаме да говорим за равносметка, защото още сме в процес на работа и действие. Не сме се спирали, за да гледаме назад и да правим равносметки.  Имаме достатъчно публика и критици, в този смисъл има кой друг да оцени постигнатото от нас, а бъдещите посоки за развитие ще станат ясни в движение.

Гледайте движенческия пърформанс Saline Nebulaпо идея на Виолета Витанова и Станислав Генадиев с участието на Марион Дърова на 6 юни от 21:45 ч. в ReBonkers, част от програма „Шоукейс“.

Проектът „Театрален Шоукейс 2024“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Leave a Reply

Your email address will not be published.