Актрисата Весела Бабинова в интервю на Жаклин Добрева за постановката „Пистолет в торнадо“ от Лорън Гъндърсън, част от българската селекция на МТФ „Варненско лято“ 2024.

„Пистолет в торнадо“ под режисурата на Васил Дуев-Тайг е първият ви моноспектакъл. Представяте ни историята на Анджела, която се крие в мазето си в очакване да я връхлети торнадо. Какви предизвикателства срещнахте в изграждането на образа и по какъв начин работата ви върху тази роля е различна в актьорския ви опит?

Процесът, който имахме с Васил Дуев-Тайг, нямаше нищо общо с репетициите, които съм имала до момента. През цялото време бяхме само двамата – аз и той – и това беше много ценно за мен. Нямаше разпиляване в излишни разговори нито между нас, нито със странични „наблюдатели“. Той е доста изискващ режисьор и може би точно това беше предизвикателството за мен – нямаш много място за колебание и съмнение. Говорим нещо, обсъждаме го и се пробва веднага. Задължително е да си в кондиция.

Липсваше ли ви партньорството на сцената?

Може да се каже, че ми липсваше, да. Аз съм свикнала винаги да има колеги около мен на сцената. В повечето случаи съм се радвала на партньорството с колеги, които истински обичам и харесвам като професионалисти. В този процес се чувствах малко странно в началото – че съм сама и каквото и да става, разчитам само на себе си.

През последната година можем да забележим силно присъствие на моноспектакли в българските театрални афиши. Според вас какво днес провокира интереса на творците към този по-камерен формат?

Може би фактът, че репетиционният процес е малко по-кратък и по-лесен, когато се съобразяваш само с твоята собствена заетост. Нямам представа. Ако не беше Луиза Григорова-Макариев, която ми даде текста и ми предложи да го направим (тя като продуцент), не мисля, че щях да посегна някога към моноспектакъл.

Освен „Пистолет в торнадо“, можем да забележим участието ви и в други частни проекти, например спектакъла на Крис Шарков „Заклеваш ли се в децата?“. Но във вашия професионален опит има място както свободната сцена, така и репертоарният театър. Накъде натежават везните последните години и защо?

Все още не са натежали наникъде. Правя това, което харесвам и намирам за важно да бъде казано. Не гледам дали е в репертоарен театър, или не. Аз съм част от трупата на МГТ „Зад канала“ и там имам щастието да участвам в представления, които наистина са ми на сърце, някои от които са „Празникът“, „Пияните“ и др.

Мисля, че е много хубаво, че именно подобен проект ви донесе отличието ИКАР 2024 за водеща женска роля, а спектакълът спечели и Наградата на публиката. До каква степен тези награди са важни за вас и развитието ви в актьорската професия?

Много съм благодарна, че трудът ни с Васил е бил забелязан и оценен. Просто си казвам „продължавай в същия дух“. Това е. Ни повече, ни по-малко. Радвам се на тези неща, но те не са движеща сила и цел.

И един последен въпрос. Сюжетът на „Пистолет в торнадо“ е тясно обвързан с вечния Хамлетов въпрос „да бъдеш или да не бъдеш“. Как би отговорила Весела Бабинова на него?

Да бъдеш. Винаги.

Гледайте „Пистолет в торнадо“ на 5 юни от 17:30 ч. и от 20:15 ч. в зала „Европа“,  ФКЦ, продукция на Break a leg.