Режисьорът на спектакъла разказва в интервю на Жаклин Добрева за процеса по създаването му.

„Странна случка с куче през нощта“ по световния бестселър на Марк Хадън се поставя за първи път в България на сцената на Драматичен театър – Русе. По какъв начин този текст попадна в полезрението ви и кои бяха онези негови качества, които ви провокираха да го поставите?

Преди години гледах лондонското представление като прожекция от NT Live и историята толкова силно ме впечатли, че веднага потърсих романа, за да го прочета. Той допълнително ме провокира, защото там линията с майката е много по-сложна и в същото време проста като житейски смисъл, а симптомите на Кристофър, (който е диагностициран с Аспергер аутизъм), не акцентират върху патологично поведение, а вкарват читателя в желязната логика на главния герой. Това допълнително мотивира желанието ми да разкажа сценично тази история. Знаех, че ще е сложно технически и изчаках подходящия момент, за да мога да реализирам този проект, без да правя компромиси.

Сюжетът разказва за петнадесет годишния Кристофър със синдром на Аспергер, който е набеден за убийството на куче. Той започва собствено разследване, което изглежда като невъзможна задача за човек в неговото състояние. От чисто актьорска гледна точка какви предизвикателства крие едно подобно превъплъщение? Какви изисквания имахте към актьора Калоян Желев да овладее характерността на персонажа?

Капанът, в който могат да попаднат режисьорът и актьорът, когато се изгражда образ, който все пак има и много ярка външна симптоматика, е, че може да се подходи външно, тоест след наблюдения, да се използват конкретни характерности в поведението, жестове, реакции. Първоначално аз мислех да работим заедно с психолог върху ролята или поне със специалист по аутизъм. След това реших, че това не е етично и коректно, защото пак ще ни отведе с актьора към наподобяване на поведението, и избрах чисто театрален път – помолих Калоян още на първата репетиция да не се занимава с абсолютно никакви характерности дори когато в ремарките са описани ярки реакции. Исках първо да разберем начина, по който героят му мисли, логиката, по която вижда и разбира нещата. След това тръгнахме по логиката на това, че Кристофър не дава да бъде докосван от никого. Започнахме да добавяме и логиките на другите „странности“ на Кристофър и така жестовете и реакциите дойдоха сами. А градуса на всяка преценявахме по нещо като скала според това колко силна би била провокацията. Беше наистина интересен и различен за мен процес. Аз лично се изненадах колко възможности крие едно изразно средство, като това да не можеш никога да гледаш в очите човека, с когото говориш например.

За да получите авторските права на пиесата на Саймън Стивънс, задължително трябва да спазите няколко условия – в последното действие трябва да се появи истинско куче, в спектакъла трябва да присъства задължително видеомапинг и всички актьори трябва да бъдат на сцената. Бяха ли пречка тези изисквания към вас при създаването на спектакъла?

Нямаше пречка с видеомапинга, тъй като аз от години използвам това изразно средство в представленията си. Появата на истинското куче ми се струваше изпитание. Никога не съм използвал живо животно на сцената. Не харесвам това и го смятам за нетеатрално. Но в случая тази сцена е невъзможно да постигне същия емоционален заряд без живото куче. Затова реших да опитаме да го превърнем в кауза, като винаги работим с приюти за бездомни животни и накрая на представлението предлагаме на зрителите кученце за осиновяване. Към момента благодарение на това са осиновени девет кученца.

Как този спектакъл се вписва в естетическите ви търсения?

Работата по този спектакъл толкова ме зареди, че усетих как започвам да търся друг материал, който да ми позволи да развивам тази естетика – на бързия, почти филмов монтаж. Имам две нови идеи как да продължа опитите си в посоката на тази стилистика, но само времето ще покаже резултата. Или пък няма да го покаже.

Извън работата ви като режисьор, вие заемате и директорската позиция в Русенския театър. Какви са вашите цели и амбиции за бъдещето на културната институция?

Аз съм си поставил за всяка година от мандата различни цели. В следващия сезон ще имаме първо издание на театрален фестивал в Русе. Една от следващите ми цели е да отворим театъра за международни копродукции и работа с чуждестранни режисьори. Започнали сме с кандидатстването по няколко програми и се надявам да получим финансиране.

Гледайте „Странна случка с куче през нощта“ от Марк Хадън с режисьор Боян Иванов на 4 юни от 20:00 ч. Основна сцена на Драматичен театър – Варна, част от българската селекция и програма „Шоукейс“ със субтитри на английски език.