Проектът „Джазът пее на български“ поднася популярни джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Жаклин Добрева разговаря с поетесата Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Ще ги чуем в изпълнение на музикантите Марина Господинова (вокал), Антони Дочев (пиано) и Венцислав Благоев (тромпет) на 8 юни в Археологическия музей като част от програма “Интермецо”.

Кога и как се роди идеята за този проект?

Както много съвременни хора, и участниците в този проект се открихме и започнахме връзката си онлайн, а след това я пренесохме в реалния свят. Към края на 2009 или началото на 2010 година показах на тромпетиста Венци Благоев текст, който бях написала, за да мога да си пея „Desafinado”. Той го хареса и ме насърчи да напиша още. Сподели идеята с Марина Господинова и с Антони Дончев и онлайн започнахме да си изпращаме записи, мелодии и стихотворения, така че скоро имахме достатъчно готови песни, за да се представим пред публика. Първият ни концерт беше през март 2010 г. в Стара Загора. Запознахме се час преди началото му с Марина и Антони. След това продължихме да правим концерти в клубове, на фестивали, в различни градове.

 

Какво послание отправяте към зрителите с вашите текстове?

Нашите песни до една са любовни. Тъжни, смешни, мечтателни или такива, които те карат да танцуваш. Те са за щастието, за копнежа, за самотата. Прекрасната музика всеки път звучи различно, с нови нюанси, с нови височини и дълбочини, а текстът ангажира не само емоциите, а и мисълта на слушателя и го прави още по-съпричастен.

Как реагира публиката на проекта?

Изкуството в самата си същност е пресътворяване на красотата, а това важи с още по-голяма сила за изпълненията на живо. Идеята джаз стандартите да се интерпретират не само като музика, но и като текст, не е нова. „Момичето от Ипанема“ е може би дори по-познато на английски, отколкото на португалски, „Les Feuilles mortes“  и „Autumn leaves“ изразяват любовната мъка на самотния човек с равна сила. Ако вдъхновението и умението се съчетаят с добър късмет, може да се получат хубави български версии на световните стандарти.

Любителите на джаза са винаги готови за нещо ново и красиво, за провокация, за изненади. Ако те приемат нашите песни, съпреживяват ги заедно с нас и си ги тананикат по пътя към къщи след концерт, значи нещо сме уцелили.

И не на последно място – какво се случва, когато джазът и поезията се слеят?

Красота. Свобода. Безвремие. Приближаване към най-добрата версия на всеки от нас – и на сцената, и в публиката.