Съвременният танц е представен във фестивалната програма с представлението “FREEFALL” („Свободно падане“) на хореографа Марион Дърова, част от програма „Шоукейс“. С нея разговаря Анита Ангелова.
„Свободно падане“ е групова хореография, която създавате след предходния ви проект „WO MAN”, в който сте в дует с Мартина Апостолова. Мнозина виждат спектакъла като крачка напред за хореографската ви практика. В какво се състои неговото значение за вас? Каква задача си бяхте поставили с него?
Не бих могла да сравнявам двете представления, те са различни като подход, макар структурно да имат някои общи неща. Ако може изобщо да се говори в оценъчен режим, „FREEFALL” („Свободно падане“) e по-мащабно представление – танцьорите са шестима, на сцената има сценографски обект и инициирането му дойде като покана от фестивала за съвременен танц ONE DANCE WEEK в Пловдив. За пръв път преди две години, благодарение на този проект, „Фондация Едно“, „Фондация Лъчезар Цоцорков“ и РСЦИ „Топлоцентрала“ си партнираха, за да помогнат на артист на свободна практика да осъществи представление за голяма сцена. Оценявам доверието, което ми се гласува. Да се продължи тази практика е особено важно за развитието на танца в България.
Темите, които ви привличат, са свързани с пола, сексуалността, идентичността. Какво искате да изразите през тях в контекста на танца и хореографията?
Танцът е единственото изкуство, в което инструментът за създаването му може да бъде и предмет на изследване, негов фокус или тема. Този инструмент е тялото, а понятията пол и идентичност не бихме могли да разглеждаме без него. Интересуват ме начините и степента, в които човек се формира от социума и културата и как те се вписват върху тялото му.
Обичате минималистичния движенчески език с ограничен набор от движения, но с многократни повторения. С какво ви привлича той?
Репетативността в съвременния танц присъства още от неговото зараждане. Тя обозначава определен подход, който и аз съм възприела като добър, защото резонира с моите разбирания за съвременния танц. При животните например повторяемите движения се наблюдават в изобилие, те имат и структурна функция, както е в хореографията. Минимализъмът също е начин да представиш много чрез малкото. Освен интелектуалната игра, която изисква, за мен той категорично е едно от лицата на красивото.
В „Свободно падане“ на сцената присъства обект на известния визуален артист Викентий Комитски. Кое провокира съвместната ви работа?
За пръв път за „FREEFALL” („Свободно падане“) имах възможността да работя със сценограф, причината за това финансова, а в мен се появи интуицията, че трябва да заложа на Викентий, с него се познаваме от много време. Той прие без да се замисля, имахме много разговори, наистина трескави разговори, работата с него беше удоволствие.
Как избирате танцьорите, с които да работите?
След като имам идея за визията и движенческия език, чрез който искам да работя, избирам и хората с голяма доза интуиция. Мартина Апостолова участва в последните ми четири проекта – тя е мислещ артист и с нея сме изградили уважително и спокойно партньорство.
Казвате, че бягате от посланията и че просто ви е интересно да забелязвате неща от ежедневието. Кои са тези неща, които провокираха вниманието ви и станаха част от „Свободно падане“?
Да, забелязвам много неща в ежедневното, но в зависимост от това как ги разглеждаш, те могат да останат на повърхността или да са най-прекият път към сложни теми. Начинът, по който някой се обърне, изпие чаша вода или само гледа, може да изважда съдържания дори от подсъзнаваното, които да обсебят възприятията и мисленето ти, без да можеш да разбереш причината. Не е важно самото действие, а как ние го виждаме. Във „FREEFALL” („Свободно падане“) това са положения на телата едно спрямо друго, които дават прости кодове за случващото се – когато се движат огледално или когато един е изправен, а всички други са на колене. Разбира се, това е само една от многото плоскости, през които зрителят може да „чете“ представлението.