Зелма Алмалех е от водещите имена в журналистиката в сферата на културата в България, съосновател на онлайн платформата въпреки.com. Редовен посетител на фестивала, тя бе сред специалните гости на юбилейното му издание. Анита Ангелова разговаря с нея след спектакъла „Опашката“.
Искам да призная, че много исках да видя спектакъла „Опашката“. Познавам книгата от самото начало, в сайта въпреки.com сме писали за нея и представянето му на фестивала за мен беше очаквано преживяване. Аз винаги имам едно предварително притеснение, когато драматизацията е по роман или книга, които познавам, и обикновено имам някакви свои очаквания, но все пак спектакълът много ми хареса. Той е много изчистен текстово. Знам, че е драматизиран от самия Явор Гърдев, който е изчистил неща, които са по-обстоятелствени в романа.
От друга страна, като постановка, като визия, спектакълът е много интересно решен – без помпозност, по начин, по който да разбереш психологията, манталитета и гледната точка на съответния герой. Наистина е едно голямо преживяване. Препоръчвам го на софиянците, които го чакат с нетърпение и не са успели да отидат до Плевен или до Варна. Тук имаше страхотен интерес не само от професионалистите-гости на фестивала. Може би това се дължи на самия роман и името на Захари Карабашлиев, който е от Варна, а Явор Гърдев има прекрасни постановки във Варненския театър.
Посещавам фестивала от последните 15-20 години заедно с моя съпруг Стефан Джамбазов, с когото създадохме онлайн платформата въпреки.com. Това е първият път, в който идвам сама, защото той отлетя миналата година. Винаги съм си преглеждала нещата, които сме писали през годините, дори и за други медии. За мен едно от много сериозните и важни неща на фестивала са неговите дискусии, кръгли маси, на които са участвали световни фигури в областта на театъра като теоретици, критици. Писала съм за това, че по някакъв начин съм се образовала на този фестивал, защото все пак не съм театрал, въпреки че ходя на театър отпреди училище. Емоционално помня много неща. Едно от важните неща е, че фестивалът разширява пространствата си. Разгръща мащабите си и това го превръща във вид световно събитие. Сред нещата, които винаги ще помня, и което имам чувството, че преобърна фестивала в едно много широко театрално пространство, беше едно събитие от 2014 г. в рамките на платформата „Шоукейс“ в партньорство с „Арт Офис“. Казваше се „Представи за Америка“ и включваше откъси на български режисьори като Ида Даниел, Веселин Димов и други по американска драматургия. Беше в Градската художествена галерия. Това за мен беше зашеметяващо, защото великолепното пространство на галерията във Варна създаде един друг свят заедно с тогавашната изложба там.

Същата година участва една австралийска група, която представи екологичен проект, свързан с птиците („Миграция на птиците“, Компания „Афидс”). То беше като едно пътуване със специални очила на различни места във Варна, където бяха сложили разни екрани. Ставаше дума за птиците, за съхраняването им, а изключителният финал се случи близо до пристанището, когато една от водещите изпълнителки „отлетя“. Беше наистина великолепно преживяване! Тогава дори хора като нас, които познаваме Варна, изведнъж я видяхме по друг начин. Виждахме и прекрасни сгради, които бяха пред разруха. Това си остана много специално преживяване. Наистина важен момент беше, когато започнаха прожекциите на спектакли. Имам много ярък спомен от „Онегин“ на Тимофей Кулябин. Всяка година има по много преживявания, които се трупат. Някъде около 2005 г. Румен Цонев имаше един концерт-спектакъл в двора на Археологическия музей заедно с шведски състав, който изпълняваше българска музика. Беше изключително впечатляващо!