На 2 юни пред Драматичния театър във Варна се развихри трупа от трима изпълнители – Августина-Калина Петкова, Венцеслав Димитров и Николай Николаев, които на един килим и с разнообразен реквизит представиха уличния спектакъл-клоунада “Портокалите или любовта към…” с режисьор Анастасия Събева. Вижте отзиви от публиката.
Николета Велчева, актриса от Драматично-куклен театър – Шумен
Много приятно и младежко представление. Според мен е хубаво, че се случва точно пред театъра, тъй като по този начин могат повече хора да му се насладят. Колегите са много свежи. Крие се много любов зад работата им и това си личи. Смятам, че е празник да ги гледаш.
Играла съм на този фестивал, когато той празнуваше своята 25-годишнина. Той е много дълбоко в сърцето ми, защото аз съм от Варна и много обичам Варненския театър, а фестивала е много хубав сам по себе си. От 25-та му годишнина той започна да има още по-голямо значение за мен, за съществуването ми и за професията ми като цяло. Беше ми даден един голям шанс. Всяка година е хубаво с това, че има много публика. Надявам се след затихването на фестивала покрай ковид пандемията, той да се възстанови с пълна мощ. Един от най-ярките ми спомени от неговите предходни издания е свързан със спектакъла „Дневникът на един луд“ от Унгария. Това беше моноспектакъл, който остана в съзнанието ми. Наистина беше невероятно преживяване. Самият актьор беше и сценограф и през цялото време си партнираше с тази сценография. Беше много сложен спектакъл. Спомням си как излязох от театъра и не можех да осъзная какво се случва Това е моят най-личен спомен от фестивала, както и участието ми в него.
Виктор Петров, студент по медицина
Много ми хареса. Особено актьорът с пиратската шапка. Имаше нещо като пантомима, но в същото време и клоунада. Портокалите бяха изключително любопитни. Можеш да видиш как децата са запленени от случващото се. Също и родителите, които идват и си поверяват децата на актьорите. Килимът много добре се вписваше в цялото. Намирам за най-интересна частта, в която говориха на „френски“ и „японски“, когато озвучаваха действието. Като цяло е много хубаво, много забавно.
Спектакълът се представя съвместно с Фондация “Арт Офис”.