Театралният критик Елена Ангелова и актрисата Гергана Арнаудова за спектакъла „Опашката“ от Захари Карабашлиев с режисьор Явор Гърдев и за техните ярки спомени от фестивалните издания досега.

Елена Ангелова, театровед

Гледам „Опашката“ за втори път и ми направи впечатление, че се открояват две ярки постижения на спектакъла. Едното е ролята на Владимир Карамазов, който с впечатляваща енергия и всеотдайност представя трансформацията на персонажа си и пречупването на неговите убеждения, които има в началото. В края на спектакъла виждаме неговата метаморфоза, която актьорът доста артикулирано успява да предаде на зрителите. Второто постижение на спектакъла е в режисурата и в драматизацията на романа. Това със сигурност е една много трудна задача, с която Явор Гърдев се е справил блестящо. Той успява да намери тези действени механизми в произведението на Захари Карабашлиев и да ги изведе, като, от една страна, представя актуален обществен проблем и, от друга една, построява много добре структурирана логика. В този ред на мисли, драматургичната структура, която той изгражда и актьорите много успешно провеждат, е другата голяма сила на спектакъла. Да се отсеят онези моменти в романа, които са захранени с особено напрежение. Друго важно е, разбира се, музиката на Калин Николов, която е повече от въздействаща. Тя създава ритъм на целия спектакъл и прибавя още един пласт, който увеличава въздействието на представлението, което в един момент все повече заприличва на трилър и държи зрителя в напрежение и в очакване на развръзката. Това е един мощен, артикулиран и силен спектакъл, който много добре позиционира Плевенския театър.

По повод юбилея на фестивала мога да кажа, че имам множество ярки спомени от него за последните шест–седем години, откакто го следя. Едни от най-силните спектакли, които съм гледала през живота си, са именно на този фестивал. Благодарение на него успях също така да разбера по-добре процесите в театъра. Спектаклите, които съм гледала тук, особено в международната селекция, са изключително силни. Тук за първи път се срещнах с постановка на Йерней Лоренци  през 2013 г. Това беше „Буря“. Тя наистина разшири разбирането ми за театър и за мощността на въздействието, което може да постигне. Имам много приятен спомен от Forced Entertainment, които гостуваха с „Празна история“, също и от една испанска танцова продукция „Завръщане“. Тези изключително силни спектакли показват ценни гледни точки към сцената и за това какво може да представи тя като смисъл, като образи. Тези неща остават в съзнанието като много ярък спомен.

 

Гергана Арнаудова, актриса

„Опашката“ много ми хареса, прекрасна актьорска игра, прекрасна режисура на Явор Гърдев, адмирации към всички колеги актьори! Безкрайно много ги обичам, голяма част от тях са ми много близки приятели. Разкошно поднесен текст, аз се опасявах, че политическата тема много ще ме дистанцира, но напротив. Тук по-скоро се гледа на проблема чисто човешки, между хората, отколкото политически. Поздравления, наистина разкошно представление!

Аз съм гледала може би 15 години подред театралния фестивал „Варненско лято“. Това ми е любимото време от годината, тъй като аз съм част от трупата на Варненския театър и обожавам това време. Особено когато имахме и все още работеща сцена „Филиал“, живот и здраве ще я имаме след година и половина пак. Тогава и двата театъра са пълни и всички актьори са между градинките и в театрите. Тази атмосфера ми е много любима. Пожелавам на фестивала са съществува още дълги години!