На 31 май на основната сцена на Драматичен театър – Варна се открива трийсетото издание на фестивала със спектакъла „Бащата“ на Народен театър „Иван Вазов” по пиесата на френския драматург Флориан Зелер, а режисьор е Диана Добрева. В главната роля на губещия своята памет и ориентация в света Андре гледаме актьора Владимир Пенев. Пред Анита Ангелова той разказва за погледа му към неговия герой и за посланията на спектакъла.

Ролята ви на Андре в спектакъла „Бащата“ съдържа предизвикателството да изведе състоянието на разпадащата се самоличност от клиничния портрет до универсални послание. Какво си поставихте като цел в нея?

Да е достоверна, клинично издържана диагнозата, тоест да бъде достатъчно подплатена и изиграна, не беше център на нашата работа в представлението. По-скоро това, което съдържа универсалните послания, беше по-важно за нас. Да бъде истинно изпълнението беше условие, без което не може. Но търсенията ни бяха в друга посока, по-скоро към това какво може да се надгради.

Наскоро постановката отбеляза своето 50-о представление и вече има възможност да се представи като част от българската селекция на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Промени ли се с нещо изпълнението ви през изминалото време на спектакъла на сцена?

Не мога да кажа, че нещо се е променило. Със сигурност представлението всяка вечер е различно по много причини, но за мен е особено важно, че то продължава да вълнува на всякакви нива. Забележително е как това представление става важно и близко за много хора по различни причини. Младите, които не би трябвало да идват или пък да са се сблъсквали с подобен проблем, много го харесват и това за мен е вдъхновяващо и приятно.

С какво смятате, че спектакълът е важен днес?

С това, че обръща внимание на тема, която не е особено популярна и не е често поставяна за обществено разглеждане. Спектакълът се занимава с възрастни хора, които са в криза на възрастта, и с отношението на младите именно към тези хора, които често са им родители. По какъв начин се справяш с човека срещу теб, който до този момент е бил един и поради независещи от него обстоятелства се превръща в друг. Как да запазиш същото си отношение към него без да го нараниш, без да го поставиш в неизгодна ситуация. Това е много сложно! Докато репетирахме, бащата на режисьора Диана Добрева почина от Алцхаймер, който носеше със себе си от няколко години. Майка ми си отиде без да стига до такава крайност, но с първоначални проявления на деменция, а не точно Алцхаймер. Тоест, това за нас беше нещо, което сме преживели и на което сме били свидетели. Диана казваше: „Аз не го поставям това, аз го живея и то живея години наред с този проблем.“ Процесът беше много личен и се надявам по същия личен начин да го приема публиката.

Тази година отбелязваме 30-ия юбилей на Международния театрален фестивал  „Варненско лято“. С какво свързвате този фестивал и имате ли ярък спомен от някое от изданията му, който бихте искали да споделите?

Аз съм от учредителите на фестивала, така да се каже. От първите му години неизменно присъствам на него, последните години малко по-рядко. Освен това съм много свързан с Варна, защото след като завърших НАТФИЗ, тогава ВИТИЗ, бях три години по разпределение във Варненския театър и Варна е много важно и скъпо място за мен, където имам много спомени. А варненският фестивал беше и продължава да бъде единственото събитие от театралния живот, което може да те срещне с чуждестранни спектакли, може да те изпрати на друг фестивал някъде по света и това е изключително важно. Много съм щастлив, че го има, че продължава да го има, че издържа и съществува досега. Ето 30-о издание, това е една много хубава годишнина, за която честито!