Театроведът Албена Тагарева и композиторът Христо Намлиев за спектакъла на Младежки театър с режисьор Владимир Люцканов. На 6 юли той се игра на сцената на Кукления театър – Варна като част от българската селекция на фестивала.

Албена Тагарева, театровед

Пиесата на Мартин Макдона предлага една изключителна острота на представлението по отношение на социалната тематика. Спектакълът, колкото и да имаше амбицията да ни представи тази социална острота и обвързаностите в това малко общество на семейството, не успя докрай да постигне целите си според мен. Решението в него предполагаше един хипернатурализъм с този изключително подробен декор, но за съжаление актьорското изпълнение от средата на представлението започна да изпуска едни много добре напипани детайли, които двете актриси Искра Донова и Станка Калчева зададоха като ритъм в началото. Самият ритъм започна да пада и спектакълът остана без финал, без категоричност, без един ясен завършек на жестокостта, която текстът носи.

Въпреки цялостното колебание на представлението и това, че не издържа до края линията, която задава в началото, актрисите успяват да изградят цялостни образи и да хванат до известна степен социалния конфликт и напрежението, които текстът носи.  Допадна ми играта на Станка Калчева, която се опита да бъде максимално изчистена и прецизна в детайлите, в тази досада и напрежение, които трябва да създава нейният образ и така да вади дъщеря си от равновесие. Смятам, че в определени моменти тя успя да го постигне и публиката реагира на тях.

Христо Намлиев, композитор

Спектакълът е хубав. Още повече и текстът. Актрисите са прекрасни. И Станка Калчева, и Искра Донова са чудни. Двамата мъже също актьорски са силни. Добра режисура. Всичко, в това число и музиката, изглеждаше да e като по ремарките, както е по оригинала. Съвсем добро представление.