Първите дни на 29-ото издание на театралния фестивал „Варненско лято“ бяха посветени на вековния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна. След откриването на фестивала на 30 юни с юбилейния спектакъл „100“ на режисьора Боян Иванов, на 1 юли се проведе конференцията „100 години Драматичен театър – Варна“. Сред платна и сценографски макети на художника Тодор Игнатов в Градската художествена галерия театроведи, актьори и режисьори от различни поколения обсъждаха мястото на Варненския театър в историята, споделяха своите спомени и коментираха връзката си с една от най-големите сцени в страната. Модератори на конференцията бяха театроведите проф. Камелия Николова и проф. Николай Йорданов.

Представяме ви извадки от част от изказванията.

 

Проф. д. н. Камелия Николова, театровед

Радвам се, че в рамките на тазгодишното издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ основният теоретичен модул е посветен на тази важна годишнина на Варненския театър. От 165 години развитие на българския театър, цели 100 години Варненският театър се развива успешно. Той е от ключовите театрални институти в страната, който преминава през различни периоди и много успешни и ярки събития. Достатъчно е да споменем само няколко имена от  цялата плеяда актьори, играли на неговата сцена от създаването му до днес – Стоян Бъчваров, Владимир Трендафилов, Грациела Бъчварова, Катя Динева, Иван Кондов, Идеал Петров, Илия Пенев, Борис Луканов, Дафинка Данаилова, Михаил Мутафов, Веселина Михалкова, Стоян Радев, Симеон Лютаков, за да видим колко значимо място имат те в развитието на цялостната театрална култура в България.

Бих определила три основни периода в развитието на Варненския театър, които следват, разбира се, културните етапи в българската театрална история.

Първият период е от основаването му през 1921 г. до края на Втората световна война. Това е изключително силното междувоенно време на 1920-те и 1930-те години, в което поначало българският театър преживява мощно развитие и Варненският театър е един от главните му двигатели. За това допринася на първо място Стоян Бъчваров, който е  първият директор, режисьор и актьор на Варненски театър при създаването му през 1921 г., продължил да работи на неговата сцена и след това, основно през 1930-те години. Той въвежда на варненска сцена и в българското театрално пространство някои от най-известните по онова време автори и заглавия от високата популярна драма в европейския театрален афиш. Стоян Бъчваров има добра представя как трябва да изглежда репертоара на един субсидиран градски театър и освен представления за широката публика, целенасочено се обръща и към българската драматургия, както и най-вече към световната драматургична класика. Тук непременно бих откроила неговите постановки на „Тартюф“, където изпълнява и главната роля, и на „Хамлет“.

Друго особено значима личност за българския театър, която започва своя професионален път на варненската сцена, е режисьорът Исак Даниел. Той тръгва оттук и прави респектираща кариера както в България, така и в Европа. Исак Даниел поставя в първите години на театъра важни текстове – на Оскар Уайлд, на Голдони, както и въвежда автори и пиеси, които тогава са малко или напълно непознати в България. Поставя Шницлер и  една от малко известните пиеси на Стриндберг.

Третият режисьор, оставил определяща следа в оформянето на естетическия профил на Варненския театър във времето между войните, е Хрисан Цанков, един от двамата емблематични режисьори на Народния театър и изобщо на междувоенния период. Между 1932–1936 г. той пренася на варненска сцена някои свои ключови представления, които имат голям успех.

Вторият период, който е много сложен и динамичен, е от края на Втората световна война до 1989 г. В него се установява социалистическият реализъм и същевременно има опити за неговото преодоляване или за разширяване на границите му. Сред няколкото значими режисьорски имена, работили във Варна през този период, ключово място заема Станчо Станчев, който е режисьор и директор на театъра между 1979–1989 г. За него от изключителна важност е българската драматургия, която се поставя по това време, и най-вече авторите Йордан Радичков и Станислав Стратиев.

Третият период е от политическата промяна в страната през 1989 г. до днес. Това е съвременният период, в който на варненска сцена се формират нови тенденции и оттук тръгват интересни имена. Ключова фигура през 1990-те години безспорно е режисьорът Стоян Камбарев с неговите представления „Черна дупка“ и „Майката“. Те ярко и категорично поставят тогава Варненския театър отново във фокуса на вниманието. Веднага след него бих сложила Явор Гърдев, който от 2001 г. започва една силна серия от спектакли – „Бастард“, Марат/ Сад“, „Пухеният“ и др. Искам да спомена също и ролята на Коста Бандутов, както и да подчертая работата на Галин Стоев, на Пламен Марков, особено с постановките му върху класиката като „Ричард III“, „Влюбеният Шекспир“ и „Отело“; също на Стоян Радев, който е актьор в трупата, но от доста време и поставя – бих искала да откроя представленията му „Домът на Бернарда Алба“, „Паметта на водата“ и „Поразените“, посветени на отношенията майки – дъщери.

Проф. Николай Йорданов, театровед, директор на Международен театрален фестивал „Варненско лято“

В по-личен план мога да споделя, че Варненският театър изигра изключително важна роля в моя живот. Бях ученик тук, когато в английската гимназия имаше форми на сътрудничество между театъра и гимназията. Тогава, през 1970-те години за първи път се срещнах с артистите в него. Няколко спектакъла останаха в моите спомени. Първият, който се запечата в съзнанието ми, е „Моята прекрасна лейди“ на режисьора Гриша Островски. Незабравимо представление! Аз го помня с неговата невероятната лекота, ефирност и елегантност. Другото негово представление, което се вряза в съзнанието ми, е „Опит за летене“ от Й. Радичков. Изключително силно представление! Много добре си спомням как актьорите слязоха от сцената, а белите платна, с които бяха направили балона, покриха нашите глави и ние се почувствахме част от този балон, публиката беше включена в полета. Тези спектакли бяха причината да кандидатствам във ВИТИЗ специалността  „Театрознание“. Те толкова силно ми повлияха. Както и „Полет над кукувиче гнездо“ на Станчо Станчев. Този спектакъл направи силно впечатление на цялото ни поколение.

След промените от 1989 г. Коста Бандутов стана директор и той трябваше да изведе Варненския театър в тази сложна ситуация. Заедно с други колеги той има заслугата да се реши във Варна да има фестивал. Това е голямо решение. Първо, защото от 1926 г. има традиционна фестивална рамка още от музикалния фестивал. И второ, да надмогнеш себе си и да кажеш: „Няма само аз да се представям, но ще бъда домакин и на други“, беше голямо решение. И постепенно фестивалът се разрасна и стана международен. За 29 издания в неговата програма са представени 36 продукции на Варненския театър и 18 режисьора. А това е много красноречив факт.

Театърът във Варна до 1989 г. беше силен, но имаше известна затвореност. Работата на такива имена, които отчасти проф. Николова спомена, сложи Варненския театър обратно на театралната карта на България като една от водещите сцени.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна

Аз бих искала да споделя за предизвикателствата да се организира юбилеят за 100- годишнината на театъра. Подготвяхме се за него три години. Аз се насочих към инициативи, които ще оставят нещо трайно. Проф. Камелия Николова изброи едни от основните приоритети и постижения на театъра. Към днешно време мога да кажа, че театърът продължава да се развива като репертоарен, който търси винаги в афиша да има баланс, да можем да имаме актуални и интересни режисьори, които да поставят пиеси в много широк спектър. Всяка година поставяме и поне едно заглавие от българската драматургия. През последната година около юбилея имахме около 30 инициативи, които започнаха от март 2021 г. и предвиждаме да завършат през март 2022 г., когато ще се изпълни сто-годишнината.

На първо място, като нещо, което би останало в историята, бих отделила летописа на театъра. Отделно ще направим и фотоалбум, в който всеки режисьор и актьор, оставил следа в театъра, ще бъде представен подобаващо. Очакваме премиерата му в началото на новия сезон. Възстановихме и бюста на Стоян Бъчваров във фоайето на театъра. Като цяло имаме няколко изложби, 8 премиери, засяване на дръвчета и още много събития, посветени на юбилея.

Грациела Бъчварова, актриса

Искам да започна с това, че ако ние наистина се обединим около една идея, можем да превземем света. Варненският театър съществува и с хубавите си, и с лошите неща, с камбаните, благодарение на обединението. Аз дойдох във Варненския театър през 1959  г., тогава го наричахме „имперския театър“. Като най-възрастният човек тук, на тази дискусия, имам спомени, които мисля, че друг няма. Това са личните ми срещи със Стоян Бъчваров.

Когато ми казаха, че идвам във Варненския театър, аз знаех, че летвата пред мен е твърде висока. Дълги години не се споменаваше родствената връзка между мен и Стоян Бъчваров. Сега, в края на живота ми, аз все пак представлявам този род, мъничка частица от живота на Стоян Бъчваров, който е останал с духа си на сцената.

 

 

Михаил Мутафов, актьор

Дойдох тук първоначално уж за две години, но след това не можах да си тръгна, въпреки че ме канеха в Пловдив, имах след това възможности и за София. Останах тук и не съжалявам. Хората, които срещнах тук, са различни и много талантливи. Първо режисьори като Гриша Островски, Желчо Мандаджиев и Станчо Станчев, от които научих много. Заварих великолепна актьорска трупа с много силен състав. Със Станчо Станчев работих дълго време, това е режисьорът, който най-много ми е дал. След това се появи Стоян Камберев. Това беше новият тип режисьор. Той умееше да накара актьора да има самочувствието, че сам е измислил ролята си. Друго е да ти я кажат – когато ти я кажат, ти започваш да я играеш. А когато е твоя, ти интуитивно присъстваш в нея. След това дойде друг интересен режисьор – Галин Стоев. Колегите все ми казваха: „Нека да ни каже какво да правим! Защо не ни казва какво да правим?“ Това, което е голямото предизвикателство в театъра, са различните подходи на режисьорите. След това дойде Явор Гърдев. Той имаше интересен подход и правеше онова, което най-малко очакваш. Той ме респектира със знанията си, беше една енциклопедия.

Радвам се, че останах във Варна, но и че присъствах на развитието и на разкритието на този театър и съм благодарен на колегите. Аз съм един щастлив човек, защото съм работил тук, на сцената на Варненския театър.

Костадин Бандутов, режисьор и директор на ДТ – Варна (1991–1996)

Когато дойдох тук в края на 1990 г., аз заварих една вече изградена структура, един „имперски“ театър, както беше споменато, който имаше вътрешни съсловия, всеки си знаеше мястото. Изведнъж аз дойдох и хвърлих камък вътре. Това бяха бурни години, всички очаквахме промяната. Площадът пред театъра беше изпълнен с митинги. Започваш да се чудиш как да вкараш публиката в салона, театърът навън беше по-въодушевяващ. Трябваше да изготвим такъв репертоар, който да привлича зрителите.  И така аз открих Рей Куни за театъра в България. Аз пръв поставих този автор във Варна и доколкото знам, спектакълът „Между два стола“ още държи рекорда по брой представления, откакто е създаден театърът – той има 153 представления за осем години. По времето, когато бях директор, канех да поставят, освен Стоян Камбарев, също Иван Добчев, Маргарита Младенова, Борислав Чакринов. Тогава инициирах учредяването на Българската асоциация за театър и на театралния фестивал.

Боян Иванов, режисьор

С Варна ме свързва не само драматичният театър, аз работя усилено и с кукления театър тук. Искам да спомена едно име, което беше много ключово за мен и е причината да работя основно в България. Това е Дафинка Данаилова, която в един период беше директор на театъра и даваше шанс на младите хора, които завършват НАТФИЗ. Тя беше създала атмосфера на експерименталност. Тя беше изключително смела и моята благодарност към нея е голяма и искрена.

Цветана Манева, председател на настоятелството на фондация „Виа Фест“, организираща Международния театрален фестивал „Варненско лято“

Много отдавна ми е останало в съзнанието това как е изграден Варненският театър. С каква енергия, с лични средства и с отдаденост варненци са участвали в това! И колко голямо значение има такова начинание за развитието и за разрастването на театъра. В него има включена енергията на толкова много хора! Този дух ще живее винаги. И наистина, не позволявайте да изчезне.

Виолета Тончева, ПР на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Бих искала да направя бърз преглед на част от 30-те събития, посветени на 100-годишния юбилей на театъра, за които спомена г-жа Димова. Започнахме преди три години с премиерата на „Драконът“ в постановка на Явор Гърдев, който се завърна тук след десетгодишно отсъствие. Продължаваме с голямата продукция на Пламен Марков – „Отело“, „Любовникът от ZANZIБар“ на Атанас Атанасов и „Поразените“ на Стоян Радев. В момента се репетира „Тютюн“ с режисьор Бина Харалампиева, а Стайко Мурджев репетира вече „Амадеус“. И двете представления ще имат премиера в началото на новия сезон през септември месец. Предстои още една постановка на Пламен Марков, а на върха на всички тези продукции е юбилейният спектакъл „100“ на режисьора Боян Иванов.

Направихме също документална изложба, костюмографска изложба с 30 сценични костюма от различни периоди, а в партньорство с Градската художествена галерия се осъществиха изложбите „Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна“ и „В паралелни светове“ на сценографа и художника Тодор Игнатов.

Наскоро за пръв прозвуча гласът на Стоян Бъчваров, благодарение на Златния архив на БНР, където се съхранява запис как Бъчваров чете хумористичен разказ от Стоян Михайловски. Открихме и първата пиеса, с която започва летоброенето на Варненския театър – „Инстинктът“ от Анри Кестмекер. Тя е открита от една почитателка на театъра в Кралската библиотека в Белгия и вече е преведена на български. През тази година ще ѝ направим прочит на маса.

 

Материала подготвиха: Десислава Василева и Жулиета Василева