Младият театровед Сияна Недялкова за „Макбет” на Гжегож Яжина.

„Макбет“ на режисьора Гжегож Яжина беше едно от заглавията, което очаквах да видя с нетърпение в програмата на дигиталното издание на МТФ „Варненско лято“. Интересът ми беше провокиран основно от съвременната интерпретация на Шекспировия текст и решението той да бъде поставен във вече разрушения комплекс на варшавската фабрика „Варински“ (след заснемането на спектакъла, през 2006 г. сградата е премахната). Намирам този подход за изключително находчив и допринасящ за осезаемото внушение и въвличането на зрителите в света на Шекспировите герои, пропит с жестокост и безкрайна борба за власт. Разбира се, формата на театъра спрямо мястото не е революционна за световния театрален контекст, но тук стремежът сценичното действие да се случи в нетеатрално пространство не е самоцелен и още по-убедително подкрепя авторската интерпретация.

Яжина прави задълбочена дисекция на генезиса на злото и неговото все по-стремително развитие у героите, което отнема изцяло всичко човешко от техния физически облик и душевен свят. Спектакълът е изпълнен с изключително силни актьорски превъплъщения и разтърсващи визуално епизоди, които внушително пресъздават разрушителната стихия на войната. Множество са и препратките към различни политически символи от близкото минало и от настоящето, както и към емблематични екшън сцени от филмови ленти. В тази амалгама от изразни средства и значения Яжина проницателно успява да улови духа на нашето време, а в центъра на конфликта неминуемо стои въпросът за стереотипите в мисленето ни и все по-задълбочаващата се непоносимост към „различните“, която достига до крайност и налага двупосочна ксенофобия.

Макар и преживяно през екрана на мобилно устройство, представлението поразява с реалистично изградената атмосфера, в която стремежът към величие и слава е по-силен от всички морални ценности. Филмираната версия на „Макбет“ провокира у мен мечта по невъзможното – щеше ми се да можех да проследя представлението на живо, от гледната точка на зрителите. Сигурна съм, че това щеше да повлияе още повече на цялостното ми впечатление и щеше да засили усещането за опустошителните размери на гнева.