Театралният фестивал “Варненско лято” е от най-добрите фестивали в България

Това каза културният анализатор и изследовател в сферата на културните политики и събития Нели Стоева. За финал на фестивала ви представяме кратко интервю с нея.

Вие сте културен анализатор и се занимавате с културни политики. Какви са впечатленията Ви от тазгодишното издание на Международния театрелен фестивал “Варненско лято” от тази гледна точка?

Фестивалът продължава да бъде един от най-добрите фестивали в България. Изключително ценен е, защото дава възможност за сверяване на часовниците както на професионалистите, така и на публиките. Продължава да пази много добър баланс между спектакли, които са стриктно насочени към професионална общност и имат за цел по-скоро да развиват компетенции, и спектакли, които са предназначени повече за публиката и местната общност на Варна. За мен едно от позитивните неща във фестивала е, че той продължава да бъде свързан силно със средата в града и успява да привлече публика въпреки нарастващата конкуренция в културната програма. Театралното „Варненско лято“ продължава да пази своето място и да има една от централните роли в културния календар на общината. В организационно отношение е също един от най-добре подготвените фестивали като цяло. И тази година ми прави впечатление, че организацията е близка до перфектната. Със сигурност има проблеми, но за външен човек те остават невидими.

Фестивалът е успял да създаде име, място и постоянна значимост сред зрителите си. Има хора, които пътуват от други градове специално заради него; това е голямо постижение за български фестивал изобщо. Много бих искала да се разраства повече, защото малко или много остава в едни постоянни граници, което се дължи най-вече на финансирането. Надявам се някой от Община Варна или Министерството на културата да прочете това. Следващата година много би ми се искало да видя например спектакъл на Тимофей Кулябин на живо, защото това би било страхотно преживяване. И като цяло едни по-мащабни продукции да бъдат канени. Предполагам това е силно желание и на самите организатори. Има голяма нужда от подкрепата на институциите, които осигуряват публично финансиране.

Какви са според Вас предизвикателствата пред фестивала?

Привличането на нови публики е придружено с много трудности. Зрителите са по-скоро скептични към експерименталните форми. Бих казала, че това е проблем на образователната ни система, от една страна, а от друга – независимите алтернативни форми не се насърчават в българския театър изобщо поради утвърдения механизъм на финансиране. Те са експериментални, рискови и в някои случаи наистина има вероятност публиките да бъдат по-скоро отблъснати, а не привлечени. Но това е важно за развитието на самото изкуство. За да се развиват публиките, някои от тези спектакли би следвало да бъдат придружени с някакъв вид образователна програма. Освен това е необходимо постоянно да се работи с публиките, не само в рамките на фестивалните дни и седмици, а изобщо през цялата година. Тоест да се намери някаква форма, чрез която те да бъдат постоянно информирани и ангажирани. Изначално е трудно да бъде открита нова публика, а броят на зрителите не е толкова голям. Но пък е важно и като съдържание, и като развитие – самите те са много важни, защото са лидери на мнения и привличат и други хора.

Въпросите зададе Сияна Недялкова

Leave a Reply

Your email address will not be published.