Нина Николич: Защо отново Чехов?

На 11 юни 27-ото издание на театралния фестивал “Варненско лято” закрива с една от най-успешните постановки на Народния театър на Северна Македония в Скопие – “Чайка” с режисьор младата Нина Николич. Тя създава чувствителна, вълнуваща и обновяваща живота в знаменитата Чехова пиеса постановка. В ролята на Нина Заречная влиза Дария Ризова, спечелила доверието и на знаменития режисьор Андрий Жолдак в неговия спектакъл “Електра”, реализиран преди години на същата сцена.

Защо отново Чехов? На този въпрос Нина Николич има своя категоричен отговор.

Какво съвременно значение открихте в Чеховата пиеса „Чайка“?

Конфликтите и темите на  „Чайка“ са сто процента съвременни – те общуват без проблем с днешната аудитория и продължават да са актуални. Мисля, че след стотици години хората отново ще ги преживяват по подобен начин. Както повечето класически произведения, „Чайка“ е пиеса за изначалните човешки нужди, а това Чехов го представя чрез най-базовите   взаимоотношения между героите. Става дума за драма, която говори за несподелена любов – всеки е влюбен в някой, който е влюбен в някой друг. В този смисъл  „Чайка“ е извънвремева история, към която човек лесно се привързва. Въпреки че начинът на живот днес в много отношения се различава от този от времето, когато са написани пиесите на Чехов, всички ние копнеем за взаимната любов и внимание. Всички герои в нашето представление копнеят за онзи кратък момент, в който любовта ще бъде възвърната поне за час.

 

Какви провокации постави пиесата пред Вас като режисьор?

Според мен пиесите на Чехов са верни копия на живота – в тях няма царства, царе, борба за надмощие, няма големи битки и т.н. Те са отражение на това, което сме всички ние, и може би едно от най-големите предизвикателства бе да се опитаме да създадем живот на сцената. Често героите на Чехов се интерпретират като метафора за нещо голямо, много важно и универсално, което не е грешно, но е въпрос на избор как да го представиш. Моята и на екипа цел беше да покажем, че всеки от тези герои е само човек, който се страхува от смъртта, старостта, самотата и който се радва на малките неща. От друга страна, струва ми се, че най-голямото предизвикателство е човек да намери начина да съживи всяка дума, която се произнася на сцената, в смисъл на това тя да бъде част от говора, поведението и състоянието на героя. Пътят към такъв резултат изисква дълга работа върху самия текст заедно с актьорите. Всяко четене на глас на написаното от Чехов носи нови прозрения за героите и точно това е най-голямото богатство на тези пиеси. В този смисъл бих могла да кажа, че най-голямото предизвикателство в работата ми беше да имам търпение и да не бързам с преждевременни заключения. Мисля, че всички ние ще запомним този работен процес. Имахме много време да общуваме с текста и това отвори много нови светове, които привидно не съществуват.

Какви бяха Вашите първоначални намерения и промениха ли се те процеса на работа?  

В крайния резултат не само на тази, но и на всяка моя постановка, има само частици от  първоначалната ми идея. Това е защото идеите се надграждат и подобряват в хода на работния процес, особено с актьорите. Както аз, така и моите сътрудници вярваме в дългите процеси, където идеите се коментират, променят и подобряват ежедневно. Аз не съм роб на първоначалната си идея и не настоявам да се осъществи на всяка цена. Хубаво е, когато сътрудниците по свой начин интерпретират всяка споделена идея, всеки чрез собствената си медия – сценография, осветление, актьорска игра… Интересувам се от театър, в който актьорът е на преден план и където историята е най-важна, така че от самото начало сценографът, дизайнерът на костюми и светлинният дизайнер се фокусираха върху това естетиката на представлението да бъде в полза на актьорската игра и на ситуацията. Ние сме екип, който вярва, че чрез семплото се постига сложното. Когато ставаше дума за „Чайка“, още от самото начало бяхме сигурни, че трябва да докараме езерото на сцената.

 

Въпросите зададе Любомир Парушев

Leave a Reply

Your email address will not be published.