Лилия Абаджиева за „Защото на мама така ѝ харесва”

“Защото на мама така й харесва” е най-новият спектакъл на Лилия Абаджиева, поставен върху комедията на известния унгарски драматург Жолт Пожгаи. Режисьорката отново преплита всички изкуства в най-новата си театрална постановка, оставайки вярна на стила си на театралната гротеска. Жолт Пожгаи, е носител на „Награда Европа“ (Берлин, 1996), на Рицарския кръст за заслуги на Унгария (2017) и други отличия.

“Защото на мама така й харесва” е част от българската селекция на фестивала.

 

ГРОТЕСКА НА МНИМИЯ ЖИВОТ

ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА, РЕЖИСЬОР

Какво ви привлече в пиесата „Защото на мама така ѝ харесва” от Жолт Пожгаи?

Невъзможността на човека да намери истинското си лице е тема, която ме занимаваше в „Хенри IV“ на Луиджи Пирандело. От една страна, всеки те вижда по свой начин, от друга – ти се изгубваш през социалните маски, които сам си налагаш. Гледам на „Защото на мама така ѝ харесва“ като на естествено продължение на работата си в “Хенри IV”.
И ако Пирандело изследва невъзможността на човека да открие себе си в екзистенциален и философски план, при Жолт Пожгаи аз самата видях възможност да развия работата си над тази тема не като болезнено страдание, а в комедиен, преувеличен до абсурд и ирония план. Пиесата „Защото на мама така и харесва“ ни дава да разберем през една комедийна оптика, че мнимият ни живот ни отдалечава от същностния или от този, който копнеем да имаме. В аристократичната къща на фамилия Джанутри семейството се е събрало, за да почете паметта на Салваторе, най-малкия син на госпожа Мария. Но идва един тайнствен непознат, който разкрива лъжата, в която живеят всички.

Поставяте  пиесата в стила на театралната гротеска.  С какво нейните похвати допринесоха за изразяването на интерпретацията Ви?

Персонажите в пиесата са поставени в ситуация на принудителна лъжа. Театралната лексика на спектакъла съвсем естествено се прояви през гротеската. Най-впечатляващото и кратко определение за гротеска според мен дава Вахтангов. Той казва: „Гротеска комическа, гротеска трагическа.“. Героите в тази пиеса преживяват като изключителна трагика това, че им се налага да се представят за такива, каквито не са. Когато си поставен в ситуация да играеш и пресъздаваш всеки ден отново и отново мним образ за себе си, няма как да не влезеш в клопката на ситуации, които да те предизвикат да се разобличиш и да бъдеш принуден да признаеш истината. Когато  се представяш за някой друг, колкото и убедително да играеш тази роля, започваш да забравяш някои детайли от всички съчинени обстоятелства и истории. В този смисъл темата за лъжата е проявена по различен начин в степените на комичното при всички персонажи от пиесата.

Във Вашия спектакъл действието се развива пред голямо платно – копие на „Щастие земно, щастие небесно” от Тициан. Какви асоциации поражда то във Вас?

Сценографският образ на спектакъла, който Васил Абаджиев предложи, не е само подчинен на изискванията и представата ни, че действието се развива в италианския град Бергамо. Не гледам на сценографското решение единствено като на опит на Васил да илюстрира чрез интериора вкуса, начина на живот и благосъстоянието на тази фамилия. „Щастие земно, щастие небесно“ е най-вече смислов и метафоричен образ по отношение на темите в пиесата. Стремежът към щастие е характерен за всяко човешко същество, всички ние живеем с усещането, че то е непостижимо в този свят. Представата за щастие е ситуация, в която искаме да кажем „О, Миг спри!“. Нашата душа е вечната връзка между земния и Божествения свят. Гледам на сценографската работа в спектакъла не в илюстративен, а в метафоричен план. Метафората осмисля копнежите, перипетиите и изпитанията, през които минават персонажите – респективно, самите ние.

Въпросите зададе Румяна Моллова

Гледайте “Защото на мама така й харесва” на 10 юни от 19:30 ч., сцена “Филиал”.

Leave a Reply

Your email address will not be published.