На 4 юни на сцената на Кукления театър във Варна като част от фестивалната програма “Шоукейс” гостува представлението “Дом за овце и сънища” на независимата организация “36 маймуни”. Спектакълът е част от проекта „Къщи, обитавани от духове“ или „Haunted Houses“ – мултинационална продукция, която изследва вълните на преселения на Балканите в периода между 1912–1923 г. и ги съпоставя със съвременни процеси. Представяме ви интервю с неговите създатели.
ВСЕКИ В ДАДЕН МОМЕНТ МОЖЕ ДА СТАНЕ БЕЖАНЕЦ
ГЕРГАНА ДИМИТРОВА, РЕЖИСЬОР
Спектакълът „Дом за овце и сънища“ е част от международния проект „Къщи, обитавани от духове“, който проблематизира идеята за „чиста нация“. Вие, заедно с още две театрални компании от Атина и Истанбул, проследявате размирната история на Балканите в периода 1912–1923 г. Защо беше важно за Вас да се включите в този проект?
Поканата да участваме в проекта дойде от Център за култура и дебат „Червената къща“ и „Студио Я“ на берлинския театър „Максим Горки“ и тя беше голяма чест за нас. Темата продължи естествено линията от два предишни наши проекта, посветени на миграцията и бежанската криза – „Мовименто/вариации“ и „Добре дошли в България“. За нас тази тема е много важна, тя е и изключително актуална, ако погледнем какво се случва в момента в България, Европа и света. Този проект ни позволи да изследваме процесите, съпътствали формирането на националните държави на Балканите, и отпечатъка, който тогавашните исторически събития са оставили върху личните съдби на хората поколения наред. Много българи ще припознаят своите баби, дядовци, майки и бащи в историите, които разказваме. Много родители пък ще видят заминалите в чужбина свои деца. Важно е да не забравяме, че всеки в даден момент може да стане бежанец, да загуби своя дом и да търси нов. И тогава може да разчита за помощ на другите – чужденците, които са също хора като нас.
Използвате много документални материали, свързани с времето, което изследвате. Как това Ви помогна за изграждането на цялото представление?
Записаните лични истории на бежанци от времето на Балканските войни са ядрото на текста, написан от Здрава Каменова. Снимките, които Никола Налбантов показва в своето видео, са също реални снимки на бежанци от това време и от тези места. Използваме и други документални истории – биографията на известната гадателка Ванга, която е от Струмица и като малка също е живяла в къща на турски бежанци, историята на кравата Пенка, която нелегално пресича сръбската граница през 2018 г. Здрава изплита спирала от четири истории, които се срещат в един сън на Ванга и се развиват паралелно.
„Дом за овце и сънища“ е представян в Берлин и Цюрих. Как се възприема спектакълът от различните публики?
Целият ни екип беше много впечатлен, че публиката в Германия и Швейцария реагира много ангажирано и емоционално на спектакъла. Оказа се, че за тях историята на Балканите е част и от тяхната история, историята на Европа. Паралелът с настоящата вълна на национализъм се оказа съвсем ясно разпознаваем и много адекватен. Езикът на представлението разчита както на текста, така и на мащабна визуална среда и музика (Павел Терзийски), които пренасят емоцията отвъд езиковата бариера, която субтитрите не могат да премахнат напълно.
Голямата разлика при публиката в България е, че тук поне 30% от зрителите имат роднини бежанци от Беломорска Тракия и Егейска Македония. Те преживяват тези истории лично и срещата с тях след представлението винаги е много емоционална.
ОТРЕЗВЯВАЩО Е ДА СЕ РАЗРОВИШ В ИСТОРИЯТА НА ПРЕДЦИТЕ СИ
ЗДРАВА КАМЕНОВА, АКТРИСА И ДРАМАТУРГ
В „Дом за овце и сънища“ Вие сте не само изпълнител, а и автор на текста. Какво Ви вдъхнови да създадете историята и да я разкажете чрез образа на известната от миналото гадетелка Ванга?
Много дълго се чудехме как да свържем минало и настояще в този текст. Замислихме се, че това може да се случи през образа на човек – гадател. Когато проверихме историята на Ванга, разбрахме, че тя е отраснала в къща, изоставена от бежанци. Казахме си, че историята на българите бежанци от преди и от сега е чакала да бъде разказана именно през този толкова интересен и противоречив персонаж, какъвто е Ванга.
В последните няколко съвместни проекта с режисьора Гергана Димитрова изследвате темата за миграцията. Коя беше новата гледна точка, която открихте по време на работния процес за „Дом за овце и сънища“?
В пиесата „Добре дошли в България“ българите бяха посрещащите бежанци от Сирия, а тук е точно обратното – връщаме се в историята, когато българите са били бежанци и са били прогонени от Беломорска Тракия. Ракурсът е точно обратният. Толкова е отрезвяващо да се разровиш в историята на предците си и да узнаеш, че са били гонени, докато ти затваряш вратата си за гонените сега.
Въпросите зададе Сияна Недялкова