На 3 юни на Драматичен театър – Основна сцена българската селекция на фестивала продължава с постановката на режисьора Явор Гърдев по „Драконът” от Евгений Шварц, продукция на ТМПЦ| Драматичен театър – Варна. Под формата на приказка пиесата разказва за логиката на тоталитаризма. Написана през 1944 г., неслучайно тя е забранена от тогавашния Сталинистки режим. Без да се стреми да осъвременява, Явор Гърдев я поставя в адаптирана версия като обобщена „притча за въплъщенията на властта“. В един град се появява Героят, който си поставя за цел да го освободи от всепоглъщащата и потискаща власт на Дракона. Но усилията му парадоксално се сблъскват със съпротивата и инерцията на жителите му, привикнали със своя владетел. Какъв е пътят за освобождаване от този омагьосан кръг и какви Герои допускат обществата? Постановката „Драконът“ впечатлява с внушителната сценична среда и умело изградените типажи от страна на открояващия се актьорски ансамбъл.

Представяме ви интервю с режисьора Явор Гърдев и с актьорите Стоян Радев и Ненчо Костов.

Явор Гърдев:

СВЯТ, СТЕГНАТ ДО ЗАДУШАВАНЕ

Постановката Ви по „Драконът“ от Евгений Шварц се отличава със специфичния си жанр на политическа притча. Твърдите, че в нея Ви интересуват „психологическите и интуитивни механизми на политическо действие“. В какво откривате актуалното й значение днес?          

В това, че съумява да покаже как политическите идеологии лесно могат да бъдат сведени до легитимно прикритие на атавистичния човешки инстинкт за самоутвърждаване чрез насилие над другите. И как не толкова в самите безлични системи на управление се коренят обществените проблеми, колкото в подмолната и притворна природа на самите хора, криещи се зад тези системи.

В спектакъла сценографията на Свила Величкова обвива сцената с въздуховодите, по нея има сценичните фонтани… Какво значение влагате в това решение на визуалната среда?      

Алюзия за свят, стегнат до задушаване в хватката на безкрайно дълго мускулесто влечуго. Мисля, че Свила реализира попадение с този образ.

След редица спектакли, които създавате с актьорите на Варненския драматичен театър през годините, какви нови предизвикателства открихте в работата си с добре познатата Ви трупа?

Преди всичко и най-вече предизвикателството да си признаем взаимно, че вече не сме същите, а сме други, които трябва честно да изследваме днес, без да разчитаме на знанията си за нас самите от миналото.

 

ПРИКАЗКА, КОЯТО Е РЕАЛНО ЖИВЕЕНЕ

СТОЯН РАДЕВ, АКТЬОР

Представлението „Драконът“ е в нелекия жанр на политическа притча. Какво  предизвикателството поставя той пред актьора?                                                                                 

Всяка роля е предизвикателство. По-особеното затруднение тук беше да си повярваме, че разказваме приказка, която е реално живеене. Да съществуваме плътно в тази притчова история, без да инфантилизираме героите си, и да я приемем за абсолютна реалност. Приказка, която може би е страшна, смешна или пък метафорична. Както вие я приемете, такава е.

В представлението Вие играете ролята на Архиваря, който единствен осъзнава опасността от репресивните методи на властта, докато другите жители са я приели като начин на живот. Какво е отношението Ви към парадоксалната им съпротива за промяна?                                                                                                                                                                         Парадоксът е част от живота ни. Страхът за живота ни ни кара да взимаме решения, които не винаги са най-разумните. Да послушаш сърцето си понякога е болезнено. Всъщност смелостта не е ли приоритет на младите хора? Не е много оригинално, но във всеки от нас има един малък „дракон“. Дали ще го храним и ще го оставим да ни завладее, зависи само от нас.

НЕНЧО КОСТОВ, АКТЬОР

Какво в персонажа на Героя Ви провокира като роля и като вложена в него позиция?

Провокира ме това, че към приказката подходихме с категоричност и бруталност, неприсъщи за приказната атмосфера. Интересното при изграждане на персонаж, назован Героят, беше търсенето на баланса между добро и зло, преплитащи се в душата му. Освен като Спасител, той може да се разгледа като някой, който безцеремонно, нахално, насилствено се врязва в света на хора, които живеят щастливо и спокойно, спазвайки законите, и разбива този свят. А около романтичния образ на принца на бял кон витае същински гняв от това да бъде слаб и оголен пред любовта.

За първи път работите с режисьора Явор Гърдев. Какво запомнихте от репетиционния процес?                                                                                                                                          

Запомних, че каквото и да направя, не мога да достигна мисленето и интелекта му. Надявам се всичко, което е споделил с мен и екипа, съветите, насоките да са останали някъде в съзнанието ми, за да ми служат занапред.

Въпросите зададе Румяна Моллова