27. Международен театрален фестивал “Варненско лято” се открива на 1 юни от 19:30 ч. на основна сцена на Драматичния театър “Стоян Бъчваров” във Варна със спектакъла “Опит за летене” на Народния театър. Йордан Радичков пише пиесата преди 40 години и към нея се връща режисьорът Стоян Радев. Тя е част от специалния фокус на фестивала в неговата българска селекция, посветен на 90-годишния юбилей от рождението на автора. Представлението може да се гледа и на 2 юни отново от 19:30 ч.
Всичко в тази комично-драматична история започва с един скитащ балон, откъснал се от фронтовете на Втората световна война. Той се появява изневиделица над селските Аврамови махали. Това събитие води до сформирането на няколко групи герои, които тръгват след балона. Образите на преследвачите са повече от колоритни – характерни персонажи, които изглеждат като щрихирани манталитети на местни герои. „Опит за летене“ в постановката на Стоян Радев прозвучава като локална и универсална история за това как и защо от реални събития започваме да създаваме митове, които да придават някакъв друг смисъл на рутинния и разпадащ се в ежедневието живот. В ролите на чудатите герои на Радичков влизат знакови за различни поколения актьори от Народния театър, които им придават ярка характерност и много енергия. За това какво го е привлякло в магичния свят на Радичков разговаряме с режисьора Стоян Радев.
СТОЯН РАДЕВ:
ХОРИЗОНТЪТ НА МЕЧТИТЕ
Навършват се 90 години от рождението на Йордан Радичков. Какъв е приносът на този автор за българския театър според Вас?
Хората в театъра, където и да са, по което и да е време, могат да работят с шедьоврите на световната драматургия. Когато в България посегнеш към пиеса на Радичков, не избираш текст с локално значение, а по-скоро отново използваш възможността да се обърнеш към световното литературно богатство. Имаш тази привилегия. Накратко казано, както във финала на Йовковия „Другоселец”, поглеждаш в голямото око на коня, а в него светят лъчите на звездите.
„Опит за летене“ е писана преди 40 години, през които обществото е претърпяло промени. Как съвременният режисьор гледа на тази пиеса?
Текст като този се намира толкова високо и напред, че сякаш винаги стои в далечината и до него все трябва да се достига. Каквато и промяна да е настъпила в обществото, то не е изпреварило хоризонта на полета, а продължава да го съзерцава – да се страхува и да копнее.
Спектакълът се откроява с ярка характерност на типажите в пиесата. Как подходите към разпределението на ролите?
Опитах се да търся директна връзка между актьора и персонажа по линия на човешка правдоподобност. Моята цел беше в рамките на една неизбежна театрална условност да разказвам реална история за реални хора. Смятам, че Радичковият свят, при цялата му специфичност и фантасмагоричност, е нашият свят – такъв, какъвто го живеем ежедневно. Въпросът е да се отпушат ушите, да се отворят очите, да проговорят мечтите.
Въпросите зададе Любомир Парушев