Как се появи идеята за кино концерта „Лодката на влюбените“ и пред какви предизвикателства се изправи тя?
През 2007 г. Енрико Монтросе – продуцент и директор на фестивала за нямо кино и музика на живо “Strade del cinema” в Италия, се свърза с мен с предложението да създам съвместно с френския джаз пианист Франсоа Рюлан музика към филма “La belle Nivernaise” („Лодката на влюбените“) от 1923/24 година на големия режисьор Жан Епщайн. Разбира се, аз не познавах тази доста рядък филм и помолих да ми го изпрати. Гледайки, установих, че повечето от сюжетите и емоциите, които предизвиква той, са абсолютно актуални и днес. Видях огромна възможност те да бъдат подсилени с музика – български фолклорни обработки, оригинални композиции и европейски джаз, и приех идеята да участвам в проекта с моя хор „Големите български гласове“.
Като българин, живял дълги години в чужбина и получил образованието си на Запад, винаги ме е вълнувала идеята как могат естетически и духовно да се съчетаят тези два свята. Този проект предостави отлична възможност за това. След запознанството ми с Франсоа и неговото трио – чудесни музиканти, които бях слушал на запис и дълбоко уважавах, започнахме работа по партитурата на филма, обменяйки идеи, селектирайки музикални произведения и композирайки нови. След едноседмични репетиции в италианския град Аоста направихме премиерата на проекта в рамките на фестивала в Античния римски театър в града.
Какво отношение създадохте между музикалната композиция и филма? Променя ли се неговото внушение?
Естествено, че внушението се промени. Не само промени, но мисля, колкото и нескромно да звучи, че нашата партитура даде нов живот на този филм. От една страна, ние създадохме един съвременен европейски проект – симбиоза между нямо кино, европейски джаз и български фолклор. Посредством него филмът достига до нова публика, която вероятно иначе няма да го гледа. Нещо повече – станали вече класически произведения в нашия репертоар, като например песента „Полегнала е Тодора“, която сме изпълнявали стотици пъти на различни континенти през последните 20 години, съчетана с образите и посланията от екрана, предизвика и у нас, изпълнителите, нови, неподозирани емоции; доведе ни буквално до сълзи, докато съпреживявахме случващото се на екрана. Това беше двустранен процес на обмен на чувствителност – ние към филма, но и той към нас.
Изпълняването на музика на живо като съпровод към филм е част от историята на киното. Но в последно време тази практика като че ли се възражда?
Трудно е в нашето дигитално съвремие, в изпълненото с визуални и звукови ефекти кино днес, човек да остане повече от един час насаме в тишина с черно-белите образи на актьори от преди сто години , които „говорят“ само с очите си. От друга страна, да спрем да гледаме неми филми, значими за еволюцията на киното, е равнозначно на това да спрем да четем произведения на класическата литература, в които няма „екшън“.
Ясно е, че трябва да се направи нещо, за да се представят тези произведения от историята на киното по един нов, интересен за съвременната публика начин. Мисля, че съчетанието с музика, специално създадена за тях сега, сътрудничеството на артисти от различни националности и култури, както и симбиозата на стилове, е един от пътищата тези творби да достигнат до следващите поколения и да бъдат съхранени за бъдещето.
Въпросите зададе Любомир Парушев
Илия Михайлов ръководи хора „Големите български гласове“ от 1999 г. Завършилият престижното училище Джулиард скул в Ню Йорк, Асоциирания борд на Кралските музикални училища в Лондон и Лозанската консерватория диригент отвежда хора до световно признание. През 2010 година европейската музикална телевизия МEZZO му посвещава едночасов филм, който предизвиква голям интерес. Наред с участия на най-престижните музикални фестивали по света, хорът „Големите български гласове“ е отново във Варна с този оригинален филм-концерт съвместно с френското джаз трио Франсоа Рюлан.
8 юни, 20:30 ч., Зала 1, Фестивален и конгресен център
Кино концерт по филма “La Belle Nivernaise” на Жан Епщайн (1923)
Франсоа Рюлан Трио (Франция),
Франсоа Рюлан (пиано, композитор),
Франсоа Корнолу (саксофон, композитор),
Бруно Шевийон (контрабас)
с участието на хор Големите български гласове
диригент Илия Михайлов