Официалното закриване на фестивала тази вечер е с “Кралят Елен” – театрална приказка по Карло Гоци под режисурата на Анастасия Събева. Вижте интервю с младия актьор Боян Арсов, който бе номиниран за наградата “Икар” 2018 за поддържаща мъжка роля за изпълнението му на… Клариче.
В “Кралят Елен” вие играете ролята на дъщерята на злодея Тарталя – Клариче. Какво провокира това решение?
С Анастасия Събева – режисьор на спектакъла, отдавна си бяхме говорили да работим заедно. Бяхме започнали вече репетиции на „Снежната кралица“ в Сатиричния театър и когато тя ми предложи да се включа в представлението по Гоци, откровено казано си мислех, че ме кани за една от двете главни роли – тази на Крал Дерамо или на Първия министър Тарталя. И изведнъж тя каза – Клариче. Аз се засмях и попитах – защо Клариче? Тя отговори, че ролята й се вижда малко скучна в стилистиката на представлението, която беше избрала, и искаше да я разнообразим. Този неин ход всъщност се оказа доста ключов момент в моя професионален път, тъй като ми донесе номинация за ИКАР 2018 и даде старт на едно стремглаво и безразсъдно хвърляне в комедийния жанр.
Кои бяха основните трудности в изграждането на тази роля? Как успяхте да избягате от клишето на смешното на сцената?
Смешното на сцената (а и не само) е опасна категория. Все си мисля, че не бива да се спекулира с хумора за сметка на добрия вкус и необходимата мярка. Обратното пък мен ме дистанцира като зрител. Реално самият ход мъж да играе жена вече носи в себе си известна доза хумор и е възможна предпоставка да се получи нещо забавно. На мен ми се искаше обаче да отидем по-далече. Докато работех върху ролята, през цялото време се опитвах да бягам от преправянето, а по скоро исках да презентирам този образ на публиката в ситуацията, в която е поставен. Това мисля, че е и съвременната посока за сценично присъствие на актьора днес – да не се преструва, че играе някой друг, а стопроцентово да създава своя персонаж тук и сега в рамките на действието, да защитава позицията на героя, без значение дали пиесата е комедия или трагедия. В нашия случай текстът на Карло Гоци и решението на спектакъла дават възможност за по-богата вариативност в средствата, повече изобретателност и по-ярко актьорско присъствие. Мисля, че най-вече е това, с което публиката се забавлява, гледайки Клариче. Тя много откровено се смее, плаче, танцува, хвърля конфети, свири на дайре, без Боян умишлено да се прави на смешен.
Както вече споменахте, изпълнението на Клариче ви донесе номинация за наградата “Икар” за поддържаща мъжка роля. Каква беше реакцията ви, когато научихте? Важни ли са подобни оценки за работата на актьора?
Много се зарадвах. Това е първата ми подобна сериозна номинация. Работата на актьора несъмнено е свързана с човека в публиката. Театърът не може без сцена и актьор, но и без зрител. Днес, когато сцената по един или друг начин все повече приобщава хората в салона, лишава ги от удобството на пасивни наблюдатели на сценичното действие и ги провокира да бъдат активни участници, зрителите се превръщат в силен коректив. Публиката е много важен мой съотборник в играта Театър и аз винаги следя реакциите й или пък коментарите след финала на спектакъла. Този диалог е много важен за мен. В тази връзка една такава номинация е знак за добре свършена работа. А тя носи със себе си радост и на целия екип. Нашият колега Веселин Петров пък грабна АСКЕЕР 2018 за изгряваща звезда. Представлението е поканено и на фестивала „Сцена на кръстопът“ 2018 в Пловдив, така че вярвам, че „Кралят Елен“ отново и отново ще показва колко потенциал носи в себе си и ще се сблъсква с нови и нови безкомпромисни публики.
Коя е пиесата, по която би ви се искало да създадете следващия си независим проект?
Независимият театър със своя специфичен лабораторен нюанс в изграждането на представление ти дава още по-голяма свобода като творец, без да те кара да се съобразяваш строго със срокове, концепции и т.н. В момента работя по пиесата на Калдерон „Животът е сън“ с Дина Маркова, чиято премиера предстои в началото на следващия сезон. С Дина завършихме заедно при проф. Снежина Танковска в Театралната академията и тя е събрала един също много симпатичен и отдаден на работата екип. Удоволствието да се работи в независими проекти с актьори, които влагат цялото си желание и потенциал нещата да се получат по най-добрия начин, без да има сигурен ясен резултат и финансов стимул, е голямо и много заразително сред групата. А фактът, че представление като „Кралят Елен“, създадено за малко независимо пространство, стигна до голямата сцена на Театър Азарян и 5 пъти се игра пред почти пълен салон, повишава залога. Надявам се, че то дава добър пример на младите артисти, като ги поощрява да не се отказват пред трудностите и да отстояват докрай собствената си посока и идея.
Въпросите зададе Сияна Недялкова
Гледайте “Кралят Елен” на 11 юни от 20:30 ч., Драматичен театър – Сцена Филиал.