Ива Тодорова за “Приятно ми е, Ива!”: Излизането на сцената има смисъл единствено когато споделяш нещо съкровено

„Приятно ми е, Ива“ се превърна  в едно от най-свежите събития на сезона и е включено в българската селекция на фестивала. В живот между Италия и България, актрисата Ива Тодорова – ученичка на големия режисьор Крикор Азарян, излиза на сцената след дълго отсъствие и превръща театъра в пространство на споделяне. В автобиографичния текст се преплитат множество истории и уж банални и ежедневни случки, но през тях се казват големи и важни неща за всеки от нас като част от съвременното общество. Едновременно характерна и деликатна, актрисата поставя нова летва пред жанра standup комедия на театралната сцена. Предлагаме ви интервю с Ива Тодорова.

Сн. Павел Червенков

В моноспектакъла Приятно ми е, Ива!” разказвате ваши лични истории. Какво ви провокира да споделите с публиката свои съкровени преживявания и разсъждения?

Според мен всяко излизане на сцената, било с личен или чужд драматургичен текст, има смисъл единствено тогава, когато се споделя нещо съкровено. Често през самото присъствие на актьора или решението на режисьора до публиката достига нещо много лично. Случва се то да не може да се дефинира с думи, но зрителят усеща, че му се случва нещо важно. Може да се случи и през смях, и през сълзи.

Много от елементите на спектакъла напомнят на стендъп комедията. Отличава ли се вашият моноспектакъл от този жанр и с какво?

Всичко тръгна от текста. Той трябваше да се изрече без много финтифлюшки, за да не се губи зрителят. Това е представление, което прилича и на стендъп комедия, има елементи на пърформанс, но пази и мистерията, в която ни отвежда всяко театрално представление. Не съм целяла точен жанр. Той се случи.

Сн. Павел Червенков

Колко време ви отне написването на текста и какви бяха трудностите при пренасянето му на сцена?

Срам ме е да кажа. Отне ми много време, защото се занимавах и с много други неща по пътя. В крайна сметка имах 25 дни, за да го кача на сцена и там се започнаха големите експерименти, размествания и игри с текста. Трудността в изричането на собствен текст идва от усещането, че непрекъснато можеш нещо да подобриш и стана трудно ученето му наизуст.

Миналата година вие участвахте и в представлението „Добре дошли в България“. Заедно с „Приятно ми е, Ива!“ и двата спектакъла бележат вашето завръщане след дълго отсъствие от театралния живот в България. Какво е усещането отново да сте на сцена?

Прекрасно! И двата спектакъла имат нещо като поздрав в заглавието си, нещо като запознанство. Дано следващото представление, в което играя, да не се казва „Довиждане“, защото наистина е радост да съм отново на сцена.

Страхувате ли се, че театралните зрители са изчезващ вид?

Не. Публика има. На всякаква възраст. С „Приятно ми е, Ива!“ си давам сметка, че публиката е жив организъм, който за час и половина активно съдейства и това е много вдъхновяващо!

 

 

 

Въпросите подготви Сияна Недялкова

Leave a Reply

Your email address will not be published.