На 6 юни за първи път в България ще представим италианския хореограф-естет Фабрицио Фавале с неговата компания “Ле Супличи” от Болоня. Наричат го „поет на танца, който придава „философски глас“ на танцовата техника“. В началото на кариерата си той участва в престижната стипендиантска програма на Американския танцов фестивал към Университета „Дюк“. През 1996 г. получава наградата на критиката за най-добър танцьор, а през 2011 г. е удостоен с Почетен медал на президента на Италия за хореографски талант. Той основава компанията си „Ле Супличи“ през 2011 г. и с нея се представя на форуми като Венецианското биенале, Експо 2010 в Шанхай, Единбургския фестивал и др. Получава награди за хореография в Испания, Германия и Сърбия. „Планината Чирчео“ се реализира в сътрудничество с прочутия парижки театър „Шайо“ след на успеха на Фавале на Международното танцово биенале в Лион през 2016. Направихме специално интервю с него.
Изглежда във вашата работа пейзажът присъства като основен източник на вдъхновение – той е осезаем и е отправна точка не само в „Планината Чирчео“, но и в други ваши представления (например „Хекла“, което е и име на вулкан в Исландия). Какво провокира този траен интерес към създаване на връзка между човешкото тяло и енергията на едно пространство? Или става въпрос за нещо друго?
Да, наистина, много от работите ми са в деликатен диалог с различни пейзажи, като под това имам предвид различни светове. В повечето случаи тези светове са въображаеми. За мен танцът е вид непреводим език, който може да породи и да преминава през всякакви форми – независимо дали реални или въображаеми, форми на всякакво минало и бъдеще, да надхвърля видимите хоризонти. Това е особена възможност пред човешкото тяло. Харесва ми, когато тази възможност предлага не толкова конкретни, а едва уловими, предполагаеми форми.
Хореографията в „Планината Чирчео“ постига деликатен и сложен баланс между ансамблово и индивидуално присъствие. Как работихте в тази посока?
Може би това е резултат от продължителния процес на индивидуални импровизации, през който всеки от танцьорите постигна, но тръгвайки от общи предложения, общи линии. Когато хореографирам, винаги започвам от особеностите на тялото, което се намира пред мен, и от това какво задава то, какви желания предполага то. Опитвам се да си представя как това тяло може да навлезе в диалог с онова, което търсим. След това просто съчетавам създадения движенчески и композиционен материал, поставям го в едно по-широко измерение и отношения, един вид оркестриране.
В „Планината Чирчео“ образът на морето прелива едновременно от езика на тялото и от дизайна на звуковата среда. По какъв начин работихте с тези два пласта не само като хореограф, но и като автор на звуковата среда?
Мисля, че когато имаме силен образ като на бурно море, всичко се получава някак (почти) от само себе си. Може би когато образите са по-деликатни или неуловими, работата е много по-трудна. За „Планината Чирчео“ първо работих с танцьорите и след това търсех музика и звуци, с които да постигна баланс между енергията на танца и атмосферата, която исках да създам. Работата по звука беше дълга и трудна, защото понякога съвсем незначително нещо може да измени атмосферата и сякаш всичко се проваля. В „Планината Чирчео“ беше трудно да достигнем до точния звук, тъй като търсех енергия, идваща от природата – като звуци на пропукващи се глетчери, вятър, животински звуци и т.н. Исках да ги съчетая с една понякога епична, понякога деликатна, понякога тайнствена, понякога много конкретна и лека атмосфера. Това ми отне повече от година…
Фабрицио Фавале създава специално видео за проекта The Valtari Mystery Film Experiment на Сигур Рос. В него световноизвестният музикант кани творци да заснемат кратък филм, който да отразява какво провокира в тях музиката към албума му Valtari. Ще чуем Сигур Рос в “Планината Чирчео”, но още от това видео ще разберете защо наричат Фавале “поет на танца”.
Вие често ползвате съвременна ембиънт и електронна музика. Как отнасяте вашата идея за хореография с този вид музика?
Работя с такава музика, защото я познавам и мога по-добре да я овладявам. Светът, който електронната музика създава, е много пространен и като че ли на мен ми е по-лесно да достигам го звуци, които добре се съчетават с пространността на танца и възможностите на танцьора.
„Планината Чирчео“ е митологично и магическо място, но какво носи то конкретно за вас не само като хореограф, но и като човек, който е роден в тази регион на Италия?
Не знам дали мога ясно да го обясня. Аз наистина съм роден в тази част на Италия и това, което искам да предам посредством танца, е съпроводено с много силна емоция. Мисля, че пейзажът изключително много влияе на работата ми. Особено в Италия той предлага особено съчетание между реалност и въображение. А във въображението времето може да се върне назад към архаичното минало или да тласне напред, към далечното бъдеще и да срещне несъществуващи светове. Мисля, че нося в себе си една двойствена природа. От една страна, имам влечение към абстрактния начин за разказване (защото абстракцията ни позволява да преминаваме през нещата от света и да отлитаме към небето и звездите с лекотата на геометрията и хипотетичността). От друга страна, виждам, че желанието ми за абстракция е повлияно от мощни образи, които принадлежат на италианския пейзаж, на архаични светове, на общото несъзнавано.
Въпросите подготви Елена Ангелова
Гледайте “Планината Чирчео” на 6 юни от 21 ч. в Драматичен театър – Сцена “Филиал”.