Споделяме с вас някои отзиви от спектакъла “Чамкория” от зрители и гости на фестивала. Гледайте “Чамкория” и на 6 юни от 19 ч. , Драматичен театър – Основна сцена.

 

ИМАМЕ НУЖДА ОТ САМОЧУВСТВИЕ

ВЕРА ИВАНОВА, УЧИТЕЛ В МАТЕМАТИЧЕСКАТА ГИМНАЗИЯ – ВАРНА

Аз съм почитател на Милен Русков. Това е авторът, който ме е накарал да се почувствам най-силно българка. Много се радвам, че има и филм по романа му „Възвишение“, а сега има и представление по „Чамкория“. Градусът ми е винаги висок, когато гледам или чета нещо, свързано с този автор. Смятам, че тези, които го поставят на сцената или филмират, са го усетили точно както и аз. Възхищавам се на актьора Захари Бахаров.  За мен е впечатляваща неговата концентрация, езиковото майсторство… С английска и руска филология съм и трябва да призная, че никога не съм се чувствала по-българка между тези две огромни култури – европейската и славянската. Не знам защо. Може би благодарение на това, че българинът започва да разбира, че с нищо не е по-лош от европейците. Имаме нужда точно от това самочувствие.

 

„ЧАМКОРИЯ“  ЩЕ БЪДЕ РАЗБРАН НАВСЯКЪДЕ

РОМЕО ПОПИЛИЕВ, ТЕАТРОВЕД

 „Чамкория“ е едно много добро представление върху добър литературен материал. Направено е с интересен актьор. Впечатли ме най-вече с различната гледна точка към историята – от позицията на маргинала, на страничния човек. Той случайно попада във водовъртежа на различни събития. Самият текст е построен като един асоциативен поток, в който актьорът, съответно неговият персонаж, се захващат към следващото, което идва. Мисля, че този спектакъл би бил интересен и за чужда публика. Самите събития са свързани и с нашето съвремие. Те са съотносими. Мисля, че този спектакъл ще бъде разбран навсякъде.

 

МНОГО ДОБРЕ ИЗГРАДЕН СПЕКТАКЪЛ

ТАМАШ ЯСАЙ, РЕДАКТОР НА ПОРТАЛ ЗА КРИТИКА REVIZIR, УНГАРИЯ

Мисля, че Захари Бахаров е страхотен актьор! Той има много силни качества на изпълнител и много хубава енергия на сцената. Определено знае как да прикове вниманието на публиката. Самата история можем да наречем типична – един среден човек се среща с историята, с политиката на своето време… Ние го слушаме и проследяваме всички трудности в ежедневието му и в неговата страна. Понякога е забавно, друг път трагично. Дори на моменти бях смутен например от начина, по който героят говори за жена си или как коментира жените като цяло. Актьорът на сцената успява майсторски да контролира своя глас, жестове и тяло. И той работи с публиката, „манипулира“ ни по много интелигентен начин. На моменти спектакълът ми изглеждаше като стендъп комедия. Може би защото актьорът влагаше още повече енергия, когато получеше реакция от публиката на забавните места. Самият текст също е много интересен. Структурата му е много ясна и особено ми хареса начинът, по който се преплитат ведно всички истории. Дори се опитвах да улавям как Бахаров превключва от един внезапен и неочакван разказ към друг. Той с лекота използваше историята така, както шофьорът се движи по пътя – по него все изкачат завои и различни неочаквани неща. Изобщо като цяло много ми хареса как е изграден спектакълът.