Официалното откриване на международния театрален фестивал “Варненско лято” е както на сцената с постановката “Албена” на Театър “Българска армия” , така и на площада с театралното шоу във въздуха “Търси се” на италианската компания “Ивенти вертикали”. Тя е създадена през 2006 г. в Сардиния от братята Лука и Андреа Пиалини и се представя успешно по цял свят. Те вече строят високо скеле на централния площад във Варна. Екран на него ще се превърне в сцена на криминален сюжет, разигран във въздуха в съчетание на акробатика, танц, анимация и видеосценография. Представяме ви двамата братя Лука и Андреа Пиалини.

С какво се занимавахте преди да създадете вашата компания “eVenti Verticali” ?

Л.П.: Аз бях актьор в компания за театър на открито. През 2003 г. с брат ми Андреа започнахме да работим в друга театрална компания и това се превърна в наша творческа среща. Вдъхновихме се да осъществяваме наши собствени идеи. Той допринесе със своите умения в акробатиката, аз с моите качества на актьор. Всичко това доведе до създаването на “eVenti Verticali”.

А. П.: Аз съм роден акробат с голяма страст към планините. Работил съм и като жонгльор в цирк, но през 2003 г. започнах да се занимавам повече с театър, заедно с Лука. От 2006 г. насам, благодарение на “eVenti Verticali”, имам възможността да се посветя на това, което обичам да правя най-много.

Какво беше най-голямото ви вдъхновение в създаването на спектакъла „Търси се“?

Л.П.: Винаги сме мислили как да обединим две от любимите си неща – театъра и катеренето. Правили сме няколко съвсем прости опити, но всичко придоби цялостна форма през 2003 г. в Гданск, когато участвахме в спектакъл, в който ни се наложи да се спуснем от прозореца на една много висока сграда. Желанието ни да експериментираме с фасадата като вертикална сцена ни доведе до идеята да превърнем спускането в театрална импровизация. Публиката в Гданск беше смаяна от нашата дързост, а техните реакции ни вдъхновиха още повече да продължим започнатото.

А. П.: В първите си опити не само се спускахме по фасадата на сгради, но и разказвахме истории, пресъздавахме герои. Осъзнахме, че правим нещо новаторско – вертикален театър. Ентусиазирани от това откритие, веднага решихме да отдадем цялата си енергия и време, за да го развиваме.

Вашите вертикални представления включват театър, танц, акробатика, цирк, музика… Как успявате да ги обедините?

Л. П.: Това е дълъг и сложен процес. Искаме публиката да ни вижда не само като изпълнители на сложни физически номера, но и като актьори, пресъздаващи роля, а това още повече усложнява задачата ни. От страстта ни към катеренето усвоихме основни техники за работа във вертикалната естетика.

А. П.: Разбира се, работим и с музиканти, сценографи, художници, циркови артисти, актьори, графични дизайнери… С времето придобихме опит и това ни помогна да изградим ползотворен процес с всички тях. За нас е важно да създадем добър екип. Надяваме се всичко това до доведе до реализирането на новите ни идеи за „Търси се 2“.

Кое е най-особеното място, където сте показвали ваш спектакъл? И мечтаете ли за определено място, което да използвате като ваша „сцена“?

Л. П.: Без съмнение най-странното място, където сме показвали наш спектакъл, е язовирната стена Ридраколи, висока 110 метра. Това представление ни донесе огромна доза адреналин, заради огромната пропаст около стената. Опасността някак естествено се включи в историята, която разказвахме. Също така наша „сцена“ са били и много исторически места в Италия като известните часовникови кули на Сан Марко във Венеция, Палацо Векио във Флоренция…

А. П.: Много би ни се искало да създадем вертикален спектакъл на емблематични места като Айфеловата кула, Биг Бен в Лондон… Може някой ден да се случи наистина!

Важен ли е сюжетът, който разказвате, или разчитате повече на въздействието на зрелищността и новите технологии?

Л. П.: В нашите спектакли се опитваме да балансираме всички сили, с които разполагаме: музика, видео, физическо движение… Беше предизвикателство да се „състезаваме“ с въздействието на видеосценографията.

А. П.: В „Търси се“ е важно актьорът плътно да пресъздаде ролята си, за да въвлече зрителя в историята. Дали сме успели да го постигнем, вие ще ни кажете!

Мислите ли, че вертикалният театър има потенциала да развие нови жанрове във всяка една форма на изкуство, която използвате?

Л. П.: Идеята за „Търси се“ дойде от работата ни с музикант, който свиреше, следвайки нашите движения. И музиката някак се разви спрямо това, което  правехме. Също така и сценографът, който работи върху видеосценографията, се опита да създаде такова видео, което не просто да прожектира статично някакъв фон или образ, а да ни помага да създадем въздействащо преживяване за публиката.

А. П.: Ако се придържаме към вярването, че няма никакви граници за въображението, със сигурност няма никакви граници пред развитието на различните изкуства, които допринасят за вертикалния театър.

Въпросите зададе Сияна Недялкова