Продукцията “Албена” от Йордан Йовков под режисурата на Красимир Спасов е част от българската селекция на 26-ия Международен театрален фестивал “Варненско лято”. С нея фестивалът открива на 1 юни от 19:30 ч. на Основна сцена на Драматичния театър във Варна. Вижте интервюто с режисьора – театралния майстор Красимир Спасов.
АЛБЕНА – ОБЕКТ НА ЖЕЛАНИЕ, НО И ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА НА ОБЩЕСТВОТО
С какво „Албена“ е актуална днес? Как са се променили нагласите към текста и неговите темите към днешна дата?
Първото, което прави текста на Йовков актуален днес, е една вечна тема, която пътува през векове и се разработва във всяко време. Това е темата за любовта. Една любов, която можем да наречем „забранена“. Покрай тази любовна връзка се развива друга тема, която има отношение преди всичко към онова, което наричаме особености на националния характер. Йовков е описал не само перипетиите на тази непозволена любов, но и какво е отражението на Албена върху останалите нейни съселяни. Виждаме как общественият кръг е силно ангажиран с живота на Албена. Той има нужда от нея, за да удовлетворява фантазните си усещания, и същевременно има нужда от нея като жертвен агнец, който трябва да понесе порицанието, отхвърлянето от обществото. По този начин Йовков изгражда една доста сложна схема на съществуването на българина и на социума, раздвоен в своята привързаност към консервативния начин на живот и мечтанието за нещо различно, което открива в лицето на Албена.
В постановката сте избрали епоха, която е малко по-модерна от заложената в текста, но и достатъчно отдалечена от съвремието. Какъв жест стои зад това решение?
По Йовков действието се развива в началото на 20-ти век. Ние го изтеглихме малко по-напред и това не е случайно. То е свързано с определени социално-психологически характеристики. Много често в предходните постановки на “Албена” географският ареал, понятието “Добруджа” не е обстоятелство, което има активно влияние върху това как се разказва случката. Но за нас то е от особено важно значение. Особено в края на 30-те години Добруджа е тази част от България, която най-бързо, най-мощно се развива икономически и културно. Това се дължи на прякото европейско влияние през река Дунав. Ние ситуираме нашата история в условията на един вече модернизиран свят, който е по-близо до нашия. Ето още едно основно драматично противоречие – от една страна, битът на хората е вече в рамките на цивилизационните условия на 20-ти век на Европа, на европейското, а от друга страна, духът на хората остава като че ли консервативно закотвен в едни по-стари времена.
Какво беше отношението ви към изграждането на образа на Албена? Как избрахте Гергана Данданова?
Албена е едно явление – проява на красивото в живота. Нашето мнение е, че красотата може би е възможно да спаси света в някакви различни, идеални условия, но тя може и да доведе до катастрофа. Красотата, уви, може да бъде и лекомислена. Един от основните мотиви за житейската катастрофа на Албена е нейното лекомислие. Гергана Данданова е талантлив човек, който се е доказал. Също така, тя е вече във възрастта, в която аз и постановъчният екип си представяхме Албена. Това не е младо момиче, а вече една млада жена. Другото нещо, което трябва да се спази като изискване, е т.нар. физическа привлекателност. Тя има изящна фигура, изящно лице. Има тази аура на нежна хубава жена. Същевременно има и весел нрав, тази веселост на духа, която я прави различна от хората, които я обкръжават. Тази позитивност е и маркер, който препраща към съвременността. Гергана естествено притежава тези качества. Разбира се, те са и развити в съграждането на образа. Ако ме попитате: „Защо точно сега в театъра се прави Албена?“, то част от отговора е, че в момента има състав, който може да покрие всички образи в спектакъла.
Въпросите зададе Любомир Парушев