Евгения Шерменева ръководи отдела за международни отношение на Латвийската театрална асоциация. Мария Ибришимова разговаря  с нея за впечатленията ѝ от тазгодишното издание на фестивала. 

Г-жо Шерменева, за първи път ли сте на Международния театрален фестивал „Варненско лято“?

Познавам историята на фестивала и за мен е много интересно да бъда тук и да го видя в неговия контекст. Идвала съм в България и преди – гледала съм спектакли в София, както и на фестивала в Плевен, но преживяването да бъда част от „Варненско лято“ е различно.

Не бих могла да правя категорични оценки, защото театралните традиции и сценичните езици са различни. В Скандинавия и Балтийския регион работим в друга театрална среда – с различен подход към актьорската игра, към изграждането на спектакъла и към връзката с публиката. Именно затова за мен е интересно да видя как се развива един фестивал в такъв дългогодишен контекст и как успява да изгражда своята публика.

За мен е особено важно да наблюдавам не само отделните спектакли, но и начина, по който един фестивал поддържа диалог с града и зрителите си през годините. Впечатляващо е да видя фестивал с такава история, който продължава да се развива.

Много интересно беше и да видя спектакли, създадени от български театрални творци в сътрудничество с международни екипи. Например френската продукция „Илюзии“ на Галин Стоев и спектакълът „Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер“ – проект, който разглежда теми като авторитаризма, фашизма и процесите, които наблюдаваме в съвременния свят, с български и германски творчески екип.

Разбира се, за мен беше много ценно и присъствието на международните гости. В Балтийските държави често се срещаме на различни фестивали и шоукейсове, но тук се запознах с много нови хора и творци. За мен това е една от най-важните функции на фестивалите – да създават нови връзки.

Кой спектакъл ви впечатли най-силно?

Моят личен акцент беше „Илюзии“. Имах привилегията да познавам Галин Стоев от дълго време и ми беше много интересно да видя какво прави с новата си компания. Много се радвам на спектакъла – истински го харесах.

Интересна ми беше и срещата с публиката. Това, че фестивалът се случва за 34 -и път, създава определена връзка и доверие. Забелязах, че някои спектакли са напълно разпродадени, а към други има различен интерес, но самото име и репутацията на фестивала вече имат силно значение.

Като куратор на Латвийския театрален шоукейс също имам собствен опит с представянето на артисти пред международна публика и знам колко ценни са тези срещи. Винаги е интересно да бъдеш гост на друг фестивал и да видиш как той създава своята среда.

Моята връзка с България е сравнително нова – около пет-шест години, но е много продуктивна. Преди години работих по копродукция на спектакъл по текстове на Светлана Алексиевич в Плевен с латвийски екип, а преди четири години представихме в България и спектакъла „Слънчева линия“ по Иван Вирипаев. Затова за мен това посещение е естествено продължение на един вече започнал диалог.