Мария Ибришимова за „Алма Малер“ по романа на Сашо Димоски, режисьор Деян Пройковски, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, част от основната програма на фестивала. 

В тазгодишното издание на програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ няколко спектакъла очертаха тематична линия, фокусирана върху образа на жената. Срещата с емблематични женски фигури премина през спектаклите „Евридика“, „Велика“ и последния по ред, но не и по важност – „Алма Малер“ на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, който ни разкрива живота на една от най-противоречивите личности в културната история от началото на XX век.

Композиторка, дъщеря на художник, съпруга, любовница, муза – Алма Малер остава в историята като жената, свързана с едни от най-ярките фигури на европейския артистичен свят между двете световни войни – композитора Густав Малер, архитекта Валтер Гропиус, художника Оскар Кокошка и писателя Франц Верфел.

Но каква е цената, която плаща една жена, за да остане в историята? Или както самият спектакъл поставя въпроса – каква е ролята ѝ в живота на хората с „големи мисии“?

Под режисурата на Деян Пройковски спектакълът фрагментарно проследява живота на Алма Малер, вдъхновен от романа на Сашо Димоски. Историята се разгръща през любовните отношения между Алма и мъжете, в чиито животи тя оставя своя отпечатък. Именно чрез тези връзки спектакълът изгражда образа на жена, която едновременно е вдъхновение за другите, и човек, който непрекъснато търси собственото си място.

В центъра на представлението е актрисата Петя Ангелова, която извървява пътя на своята героиня – от петнадесетгодишното момиче до жената, преминала през множество любови, загуби и житейски избори. Алма преживява лични трагедии, включително загубата на дъщеря си, но се опитва да съхрани своята творческа енергия и собствената си идентичност.

Макар спектакълът да поставя жената в своя център, универсалните теми за любовта, щастието, таланта и нуждата от близост се разкриват не толкова през самата Алма, колкото през нейните взаимоотношения. Тя съществува в постоянно взаимодействие с другите – като отражение, вдъхновение и понякога като жертва на чуждите амбиции.

Стоян Радев Ге. К. се превъплъщава в образа на великия композитор Густав Малер – връзка, в която сякаш най-силно се усеща същността на конфликта в спектакъла. В един дом трудно могат да съществуват два равностойни центъра, а в тази динамика Алма постепенно остава в сянката на съпруга си. В живота на Малер тя не е главният герой, а присъствие, което остава между редовете на неговата история. 

Но в отношенията ѝ с останалите фигури – с учителя, художниците и писателя – сякаш се появява повече пространство за самата нея. Малко, но достатъчно, за да продължи да съществува отвъд ролята, която другите ѝ отреждат.

Визуалният език на спектакъла допълва историята на Алма. В минималистичната и изчистена сценография на Валентин Светозарев празното пространство и мащабната метална конструкция на заден план постепенно се превръщат в своеобразно платно, върху което оживяват творбите на Климт и Кокошка. На авансцената е разположен роялът – символ на любовта и творчеството в спектакъла. Неговата многофункционалност – като музикален инструмент, интимно пространство и място на паметта и загубата – сякаш събира под капака си цялата история на композиторката: страстта, изкуството и цената, която идва с тях.

Хореографията на Олга Панго, която работи с трупата на ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна, допълва сценичния свят на спектакъла и ни пренася във Виена от онези години. Под валсовите движения и танци се разкрива онова общество, което издига Малер на пиедестал, докато неговата съпруга остава в сянката му.

Текстът на Сашо Димоски е богат на красиви формулировки, афористични изречения и моменти, които звучат така, сякаш се раждат на сцената в самия миг. Езикът му създава пространство за размисъл върху паметта, любовта и ролята на човека в живота на другите.

В спектакъла драматичната интензивност е изведена до краен предел. Постоянното напрежение в отношенията на Алма – изразено чрез силна физическа и емоционална експресия – оставя по-малко място за по-тихите, вътрешни пластове на персонажите. Еротичната енергия присъства като важна част от сценичния език, но когато тя се превърне в основен двигател на конфликтите, съществува риск някои от по-дълбоките психологически нюанси да останат на заден план. В този смисъл емоционалните сблъсъци не успяват да натрупат необходимата еволюция, защото са изведени още от самото начало до крайна степен на напрежение.

Алма Малер – музата, любовницата, съпругата, майката или композиторката? Коя е тя? Може би съвкупност от всички тези образи. Спектакълът не спестява на публиката неудобната истина – че цената за място в историята понякога е твърде висока. Дали си е струвала? Отговорът остава за всеки зрител. Но плащайки тази цена, Алма Малер остава завинаги част от културната памет – като една от най-загадъчните и интригуващи жени на своето време.