„Смехът, както знаем, е здраве“, казва режисьорът Стефан Москов в интервю на Благовест Асенов по повод гостуването на спектакъла му „Мухи без глави“, реализиран на сцената на Пазарджишкия театър, като чат от основната програма на фестивала. 

Какво ви провокира в класическия френски фарс от Жорж Фейдо, за да го адаптирате в авторския спектакъл „Мухи без глави“?                                                 

Текстът му е приятно лековат, което смъква от мен тежестта да го следвам с прекален респект. Преработих доста, преправих ситуации, доразвих персонажи и си сътворих свой финал. Тоест – и завръзката и развръзката на действието са мои. Досега публиката се смя бурно на резултатите от тия ми своеволия. Дано се смее и занапред. Това е полезно, защото смехът, както знаем, е здраве. Оттук следва, че „да сме живи и здрави“ може да се преведе и като „да сме живи, за да се смеем“! Ще преправя и израза „да умреш от смях“ в „да оживееш от смях“!

Фарсът си е фарс, но има ли следа в спектакъла от смесването на ситуационната комедия с клоунадния принцип и импровизационната игривост на комедия дел арте, които са характерни за вашата работа?                                                                                                             

Някой лепна към стила ми определението „клоунски“. Но клоунадата е висша математика и почти никой у нас не я умее. И аз нямам самочувствието да я владея. Имам самочувствието да я усещам, да ѝ се наслаждавам и дързостта да я доближавам. Аз засега съм достигнал ниво на средна категория абсурдист и нищо друго! А импровизацията винаги е била основно мое „творческо оръжие“, но само по време на репетиции. Представленията са желязно фиксирани.

Кажете няколко думи за работата си с трупата на Драматично-кукления театър в Пазарджик. Пред какви предизвикателства се изправихте заедно, за да вдигнете вашата идея на крака?                                                                            

Напоследък възприемам новите актьори, с които се срещам, като не особено ерудирани студенти. Студенти, не толкова по актьорлък, а по фантазия. Българският театър се пази от въображението. А въображението е свобода! С трупата на Пазарджик работата ми достави голямо удоволствие и ме зареди с планове за бъдещо сътрудничество. Обмислям ново заглавие, което да ни събере.

Гледайте „Мухи без глави“ на 11 юни от 18:00 ч. , Драматичен театър – Сцена „Филиал“.